Клеъри се извърна да проследи погледа му, но той вече я бе сграбчил и я буташе към долината между двата хълма. По-късно тя откри синини на онези места по горната част на ръката си, където я бе държал, но в този момент тя само извика от изненада, когато той я бутна и претърколи, като я закриваше с тялото си, докато премине огромната експлозия. Звучеше така, сякаш земята се разцепваше на две, сякаш изригваше вулкан. Към небето се вдигна бял прах. Клеъри чуваше барабанене навсякъде около себе си. За миг тя объркано си помисли, че може да е заваляло — после видя, че това бяха чакъл, пръст и натрошено стъкло: остатъците от разрушеното имение се сипеха около тях като смъртоносна градушка.
Джейс я притисна по-силно до земята, тялото му беше плътно върху нейното, биенето на сърцето му отекваше в ушите й наред с летящите наоколо руини на имението.
Тътенът от избухването постепенно утихна, като пушек, разсеян във въздуха. Той бе заменен от паническо чуруликане на птици; Клеъри ги виждаше над раменете на Джейс как правят кръгове в тъмното небе.
— Джейс — каза тихо тя. — Мисля, че изгубих стилито ти.
Той леко се отдръпна, подпирайки се на лакти, и погледна надолу към нея. Дори в тъмното тя виждаше отражението си в очите му. Лицето му беше изцапано със сажди и пръст, яката на ризата му беше разкъсана.
— Няма нищо. Важното е ти да си добре.
— Добре съм. — Без да мисли, тя вдигна ръце и леко зарови пръсти в косата му. Усети, че той се напрегна, очите потъмняха. — В косата ти има трева — каза тя. Устата й беше пресъхнала, адреналинът шумеше във вените й. Всичко, което току-що се беше случило — ангелът, експлодиралото имение, — сякаш беше по-нереално от това, което съзря в очите на Джейс.
— Не бива да ме докосваш — каза той.
Ръката й замръзна там, където беше, дланта й остана на бузата му.
— Защо?
— Знаеш защо — каза той и се отдръпна от нея, като се претърколи по гръб. — Ти видя това, което видях и аз, нали? Миналото, ангела. Родителите ни.
Направи й впечатление, че той за първи път ги нарече така. Родителите ни. Тя се обърна настрани, искаше да го докосне, но не беше сигурна, че е редно. Той гледаше с невиждащ поглед към небето.
— Да, видях ги.
— Значи знаеш какво съм. — Думите му преминаха в измъчен шепот. — Аз съм полудемон, Клеъри. Полудемон. Разбираш ли това? — Очите му я пронизваха като свредел. — Видя какво се е опитал да направи Валънтайн. Използвал е демонична кръв… използвал я е още преди да се родя. Аз съм наполовина чудовище. Наполовина съм това, което така силно се стремя да премахна, да унищожа.
Клеъри потисна спомена си за това, което бе казал Валънтайн: Тя ме изостави, защото превърнах първото й дете в чудовище.
— Но магьосниците също са наполовина демони. Ето Магнус. Това не ги прави зли…
— Не и ако си наполовина висш демон. Нали чу какво каза жената демон? Това ще отнеме неговата човечност, както отровата отнема живота от кръвта.
Клеъри заговори на пресекулки.
— Това не е вярно. Не може да бъде вярно. В това няма никакъв смисъл…
— Напротив. — В изражението на Джейс се четеше смазващо отчаяние. Тя видя как сребърната верижка проблясва на голата му шия, как хвърля бял отблясък на светлината на звездите. — И то обяснява всичко.
— Искаш да кажеш, обяснява защо си толкова добър ловец на сенки? Защо си толкова честен и безстрашен, сладък и всичко друго, което демоните не са?
— Това обяснява — каза с равен глас той — защо изпитвам това, което изпитвам към теб.
— Какво означава това?
Той дълго мълча, като я гледаше през малкото разстояние, което ги делеше. Макар и да не я докосваше, Клеъри го усещаше, сякаш тялото му беше върху нейното.
— Ти си ми сестра — отвърна най-накрая. — Моя сестра, моя кръв, част от семейството ми. Аз трябва да те закрилям… — той се засмя беззвучно и невесело… — да те защитавам от другите момчета, които искат да правят с теб същото, което искам и аз.
Клеъри притаи дъх.
— Ти каза, че занапред искаш да си само мой брат.
— Излъгах. Демоните лъжат, Клеъри. Нали знаеш за раните, които можеш да получиш като ловец на сенки… ужилване с демонична отрова. Дори не разбираш какво става с теб, но отвътре убийствено бавно кървиш. Това е също като усещането да съм ти брат.
— Ами Ейлийн…
— Трябваше да опитам. И опитах. — Гласът му беше безжизнен. — Но Бог ми е свидетел, че не искам никоя друга, освен теб. Нито пък искам да искам друга, освен теб. — Той протегна ръка, леко зарови пръсти в косата й, погали бузата й. — Сега поне знам защо.