— Оттук — изсъска Джейс и тръгнаха един след друг по една по-тясна улица. На най-горния етаж на една от къщите, редящи се покрай улицата, гореше огън, макар че сградите и от двете й страни не изглеждаше да са засегнати. Това по странен начин напомни на Клеъри за едни снимки, които беше виждала на бомбардировките в Лондон, където от небето като дъжд се сипеха отломъци.
Тя вдигна поглед и видя, че крепостта над града бе обвита във фуния от черен пушек.
— Гард.
— Казах ти, че ще ги евакуират… — Джейс млъкна, когато излязоха от тясната улица на друга, по-широка. Тук на паважа лежаха множество тела. Някои бяха малки. Деца. Джейс хукна напред, Клеъри го последва още по-объркана. Бяха три, забеляза тя, когато се приближиха — никое от тях, помисли си с облекчение и в същото време с чувство на вина, не беше на възрастта на Макс. До тях имаше труп на възрастен мъж, ръцете му още бяха разперени, сякаш бе защитавал децата със собственото си тяло.
Изведнъж изражението на Джейс стана сурово.
— Клеъри… обърни се. Бавно.
Клеъри се обърна. Точно зад нея имаше счупена витрина на магазин. Явно преди е имало сладки там, подредени в пирамида, щедро покрити с глазура. Сега те бяха разпилени по земята сред счупени стъкла и локви кръв. Но не това бе предизвикало предупредителната нотка в гласа на Джейс.
От прозореца изпълзяваше нещо — нещо безформено, огромно и лигаво. Нещо, снабдено с два реда зъби, разположени по цялото му продълговато тяло, омазано с глазура и оваляно в стъкълца, сякаш поръсено с блестяща захар.
Демонът тупна от прозореца на паважа и започна да лази към тях. От лигавите движения на тялото му, сякаш лишено от кости, на Клеъри й се догади. Тя се отдръпна назад, като почти се блъсна в Джейс.
— Това е Бегемот демон — каза той, като гледаше втренчено плъзгащото се към тях същество. — Те ядат всичко.
— А ядат ли…?
— Хора? Да — рече Джейс. — Мини зад мен.
Тя направи няколко крачки назад и застана зад него, с очи, вперени в Бегемота. В него имаше нещо, което я отблъскваше дори повече от демоните, с които се беше сблъсквала досега. Този приличаше на сляп плужек със зъби и начинът, по който му течаха лигите… Но поне не се движеше бързо. За Джейс нямаше да е трудно да го убие.
Сякаш прочел мислите й, Джейс се спусна напред и замахна с блестящата си серафимска кама. Тя потъна в гърба на Бегемота и се чу звук, подобен на презрял настъпен плод. Демонът сякаш се сгърчи, после се разтресе и внезапно се материализира на няколко метра от мястото, на което току-що се намираше.
Джейс стисна Джейхюъл.
— От това се страхувах — промърмори той. — Той е само наполовина материален. Труден е за убиване.
— Тогава недей. — Клеъри го дръпна за ръкава. — Поне не се движи бързо. Да се махаме от тук.
Джейс се остави с нежелание да бъде поведен от Клеъри. Те се обърнаха и хукнаха в посоката, от която бяха дошли…
Ала демонът отново беше там, пред тях, завардил улицата. Сякаш беше пораснал и издаваше тих звук, нещо като жужене.
— Не мисля, че иска да ни пусне — рече Джейс.
— Джейс…
Но той вече се беше нахвърлил върху съществото, забивайки Джейхюъл в дългата дъга с намерение да я обезглави, но съществото само трепна отново и отскочи, този път зад него. То се вдигна, показвайки набраздената си като на хлебарка долна част. Джейс се завъртя и заби Джейхюъл в средата на тялото на съществото. По камата плисна зелена течност, плътна като слуз.
Джейс отстъпи назад като залиташе от отвращение. Бегемотът продължаваше да издава същия жужащ звук. От него бликна още течност, но той сякаш не изпитваше болка. Тръгна целенасочено напред.
— Джейс! — извика Клеъри. — Камата ти…
Той веднага сведе поглед към камата. Демоничната слуз на Бегемота бе изцапала Джейхюъл, замъглявайки блясъка й. Докато Джейс се взираше в нея, серафимската кама примигна и изгасна като огън, затрупан с пясък. Той изруга и хвърли оръжието, преди демоничната слуз да го докосне.
Бегемотът отново зае позиция, готов да нападне. Джейс се олюля назад… и Клеъри се озова между него и демона, размахала серафимската си кама. Тя прониза съществото точно под редицата зъби, камата потъна в туловището му с влажен, грозен звук.
Тя се отдръпна, дишайки тежко, когато демонът отново се сгърчи. Сякаш с всяко раняване съществото губеше сили при материализирането си. Ако продължаваха така да го раняват…
С периферното си зрение Клеъри долови някакво движение. Сиво-кафява сянка, която бързо се приближаваше. Не бяха сами на улицата. Джейс се обърна и очите му се разшириха.