— Клеъри! — извика той. — Зад теб!
Клеъри се завъртя, Касиъл блесна в ръката й точно когато вълкът се хвърли пред нея, оголи зъби в страховит рев и челюстите му широко се разтвориха.
Джейс извика нещо; Клеъри не разбра какво, но видя дивия му поглед дори когато се хвърли встрани от пътя на вълка, който мина покрай нея с извадени нокти и извито тяло — и се спусна към противника си, Бегемота, събори го на земята и го нападна с острите си зъби.
Демонът изкряска, или по-скоро се опита да изкрещи — висок пронизителен звук, сякаш излизаше въздух от спукан балон.
Вълкът беше върху него, забил дълбоко зъби в демоничното слузесто тяло. Бегемотът трепна и направи отчаян опит да отскочи и да излекува раните си, но вълкът не му даде възможност — ноктите му се забиваха дълбоко в плътта на демона, а зъбите му разкъсваха подобната на пихтия плът, без да обръща внимание на бликащата зелена течност. Бегемотът се разтърси в последни отчаяни спазми, назъбените му челюсти тракаха, докато се бореше — и после изчезна, от него бяха останали само лепкави локви от зелена течност по паважа.
Вълкът издаде някакъв звук — звук на задоволство — и се обърна към Джейс и Клеъри, очите му бяха станали сребристи на лунната светлина.
Джейс извади от колана си друга кама и я вдигна високо, като описа огнена линия във въздуха между тях и върколака.
Вълкът изръмжа, а козината на гърба му настръхна.
Клеъри хвана ръката на Джейс.
— Не… недей.
— Това е върколак, Клеъри…
— Той уби демона вместо нас! Той е на наша страна! — Тя се отскубна от Джейс, преди той да успее да я задържи, и бавно пристъпи към вълка, протегнала ръце с обърнати навън длани. Говореше с тих, спокоен глас:
— Съжалявам. Ние съжаляваме. Знаем, че не искаш да ни нараниш. — Направи пауза, с все още протегнати ръце, когато вълкът я погледна с празен поглед. — Кой… кой си ти? — попита тя. После погледна през рамо към Джейс и се намръщи. — Може ли да махнеш това нещо?
Джейс имаше вид на човек, който се кани да й каже по най-категоричен начин, че няма да махне серафимската кама, която блестеше в случай на опасност, но преди да каже каквото и да е, вълкът тихо изръмжа и започна да се изправя. Краката му се удължиха, гръбнакът му се изправи, челюстта му се смали. Няколко секунди по-късно пред тях стоеше момиче — момиче, облечено в изцапана бяла роба, къдравата й коса бе опъната назад в многобройни плитчици, на шията й имаше белег.
— „Кой си ти?“ — изимитира ядосано момичето. — Не мога да повярвам, че не ме познахте. Сякаш всички вълци са еднакви. Хора.
Клеъри въздъхна с облекчение.
— Мая!
— Същата. Спасих ви задниците, както обикновено. — Тя се ухили. Цялата беше изцапана с кръв и гной — на вълчата козина не личеше толкова, но на мургавата й кожа червените и черни петна неприятно се открояваха. Тя сложи ръка на корема си. — И между другото, ми се гади. Не мога да повярвам, че гризах този демон. Дано не съм алергична.
— Но какво правиш тук? — настояваше Клеъри. — Тоест, не че не се радвам да те видя, но…
— Не знаете ли? — Мая замести озадачен поглед от Джейс към Клеъри. — Люк ни свика тук.
— Люк? — Клеъри се втренчи в недоумение. — Люк е… тук?
Мая кимна.
— Той се свърза с глутницата и свика всички останали, за които се сети, след което ни каза да дойдем в Идрис. Ние прелетяхме над границата и ето ни тук. Някои от другите глутници бяха преминали през Портала в гората и там ни посрещнаха. Люк каза, че на нефилимите ще им трябва помощта ни… — Гласът й потрепери. — Не знаехте ли това?
— Не — каза Джейс — и се съмнявам, че и Клейвът е знаел. Те не са склонни да приемат помощ от долноземци.
Мая се изопна, е очите й блеснаха гневни искри.
— Ако не бяхме ние, щяха да ви изколят всички. Когато пристигнахме, никой не защитаваше града…
— Престани — Клеъри погледна гневно Джейс — Аз наистина, наистина съм ти много благодарна, че ни спаси Мая, както и Джейс, макар той да е склонен по-скоро да прониже очната си ябълка със серафимската кама, отколкото да си го признае. И не казвай, че очакваш това от него — добави бързо тя, като видя изражението на другото момиче, — защото той наистина е непоправим. А сега да отидем до дома на Пенхалоу, за да проверим как са Лайтууд, а после ще намерим Люк…