— Лайтууд ли? Те не са ли в Залата на Съглашението? Там са се събрали всички. Поне Алек със сигурност го видях — каза Мая, — както и онзи магьосник, онзи, с щръкналата коса, Магнус.
— Щом Алек е там, значи и другите трябва да са там. — При вида на облекчението, изписало се по лицето на Джейс, на Клеъри й идеше да сложи ръка на рамото му. Но не го направи. — Добре е, че са се събрали всички в залата; по-безопасно е. — Той пъхна блестящата серафимска кама в колана си. — Хайде, да вървим.
Още като влезе, Клеъри позна обстановката в Залата на Съглашението. Това беше мястото, където бе сънувала, че танцува със Саймън, а после и с Джейс.
Това беше мястото, на което исках да отида, когато минавах през Портала, помисли си тя, докато оглеждаше матовите бели стени и високия таван с вградения в него огромен прозорец, през който се виждаше нощното небе. Помещението, колкото и да беше голямо, й се стори някак си по-малко и по-невзрачно, отколкото в съня й. Фонтанът с русалката все така си стоеше в средата, но изглеждаше не толкова бляскав, а по стъпалата, които водеха до него, се тълпяха хора, мнозина, от които превързани. Мястото беше изпълнено с ловци на сенки, сновящи напред-назад, от време на време спиращи, за да се вгледат в лицата на останалите, с надеждата да разпознаят приятел или роднина. Подът беше целият изпоцапан с кал и кръв.
Това, което порази Клеъри повече от всичко останало, беше тишината. Ако се беше случила катастрофа в света на хората, щеше да има викове, писъци, зов един към друг. Но в това помещение почти не се чуваше звук. Хората седяха мирно, някои подпрели глава с ръце, други — сновящи насам-натам. Децата се гушеха у родителите си, но никое от тях не плачеше.
Докато си проправяше път в помещението с Джейс и Мая от двете й страни, Клеъри забеляза и нещо друго. Група от дрипави хора бе застанала в кръг около фонтана. Те стояха някак отделно от останалото множество и когато Мая им махна и им се усмихна, Клеъри разбра защо.
— Моята глутница! — обясни Мая. Тя забърза към тях, като от време на време поглеждаше назад да види дали Клеъри я следва. — Сигурна съм, че Люк е някъде наоколо — извика и се скри в групата, която се затвори около нея. За миг Клеъри се запита какво ли би станало, ако бе последвала върколачката в кръга. Щеше ли да бъде добре дошла като приятелка на Люк, или като ловец на сенки щеше да им се стори подозрителна?
— Недей — каза Джейс, сякаш прочел мислите й. — Не е добра…
Но Клеъри така и нямаше да разбере какво не е добре, защото някой извика „Джейс!“ и Алек се появи задъхан от тълпата, през която си бе проправил път към тях. Тъмната му коса беше разрошена, по дрехите му имаше кръв, но очите му горяха с някаква смесица от облекчение и гняв. Той сграбчи Джейс за якето.
— Какво става с теб?
Джейс изглеждаше обиден.
— Какво да става с мен?
Алек го разтърси не особено леко.
— Ти каза, че излизаш да се поразходиш! Каква е тази разходка шест часа?
— Ами, продължителна — сви рамене Джейс.
— Иде ми да те убия — каза Алек, като отпусна хватката си от дрехата на Джейс. — Най-сериозно го обмислям.
— Тогава защо вдигна цялата тази врява? — рече Джейс. Той се огледа наоколо. — Къде са всички? Изабел и…
— Изабел и Макс останаха в дома на Пенхалоу със Себастиян — каза Алек. — Майка и татко са на път за там. А Ейлиин е тук с родителите си, но не й се говори много. До един от каналите преживя нещо неприятно с Резкор демон. Но Изи я спаси.
— А Саймън? — попита тревожно Клеъри. — Виждал ли си Саймън? Той би трябвало да е слязъл заедно с другите от Гард.
Алек поклати глава.
— Не, не съм го виждал. Но не съм виждал и инквизитора, и консула. Той сигурно е с някой от тях. Може да са спрели някъде другаде или… — Той млъкна, когато помещението се изпълни с шепот.
Клеъри видя как групата ликантропи се огледа, като група ловджийски кучета, душещи въздуха. Тя се обърна…
… И видя Люк, уморен и целия изцапан с кръв, да минава през двойната порта на залата.
Тя се затича към него. Забравила колко беше разстроена, когато той си бе отишъл, забравила колко й беше ядосан, че ги бе довела тук, забравила всичко, освен радостта си, че го вижда. В първия миг той сякаш се изненада, но после се усмихна, вдигна я и я залюля, както когато беше съвсем малка. Той миришеше на кръв, бархет и дим и за миг тя затвори очи, мислейки си за начина, по който Алек беше сграбчил Джейс, когато го видя в залата, защото така се постъпва с хора от семейството, когато си се тревожил за тях. Сграбчваш ги и ги повдигаш, като им казваш колко си им ядосан, защото, колкото и да са те ядосали, продължават да са близки на сърцето ти. А това, което беше казала на Валънтайн, беше вярно. Люк беше нейното семейство.