Магнус дръпна книгата от ръцете й с дългите си пръсти. Започна да разлиства страниците, очите му се разшириха.
— Много по-добра е, отколкото бях чувал — отбеляза възхитено той. — Нямам търпение да започна да проучвам заклинанията.
— Магнус! — Острият глас на Клеъри го върна към действителността. — Първо майка ми. Ти обеща.
— И ще спазя обещанието си. — Магьосникът усърдно закима, но в очите му имаше нещо, което изпълни Клеъри с известно недоверие.
— Има и още нещо — добави тя, като се сети за Саймън. — Преди да отпътуваш…
— Клеъри! — каза някакъв задъхан глас до рамото й. Тя се обърна и с изненада видя до себе си Себастиян. Той беше облечен в униформа, която му седеше, сякаш се е родил с нея, помисли си тя. Докато всички други бяха изпоцапани с кръв и разчорлени, той изглеждаше безупречно — като се изключи двойната драскотина, която се спускаше по лявата му буза, сякаш някой го беше одрал с нокти. — Тревожех се за теб. На идване се отбих в дома на Аматис, но теб те нямаше там, а тя каза, че не те е виждала…
— Ами, добре съм. — Клеъри премести поглед от Себастиян към Магнус, който държеше Бялата книга до гърдите си. Себастиян изгледа книгата, повдигайки вежди. — А ти? Лицето ти… — Тя посегна да докосне раната му. Драскотините бяха пресни и още кървяха.
Себастиян сви рамене и внимателно отблъсна ръката й.
— Нападна ме Ши демон близо до дома на Пенхалоу. Но съм добре. Какво става?
— Нищо. Тъкмо си говорех с Ма… Рейгнър — поправи се бързо Клеъри, открила с внезапен ужас, че Себастиян всъщност няма представа кой е Магнус.
— Марейгнър? — Себастиян изви вежди. — Добре тогава. — Той погледна с любопитство Бялата книга. Клеъри се молеше Магнус да я прибере… начинът, по който я държеше, показваше идеално златистия надпис. — Какво е това?
За миг Магнус се изопна, котешките му очи се съсредоточиха.
— Книга със заклинания — каза най-накрая той. — Нищо, което да представлява интерес за един ловец на сенки.
— Всъщност, леля ми колекционира книги със заклинания. Може ли да я погледна? — Себастиян протегна ръка, но преди Магнус да успее да му откаже, Клеъри чу някой да я вика по име, а Джейс и Алек се приближаваха към тях, видимо недоволни да видят Себастиян.
— Мисля, че ти казах да останеш с Макс и Изабел! — сопна му се Алек. — Сами ли ги остави?
Себастиян бавно премести очи от Магнус към Алек.
— Родителите ти се прибраха, точно както и предположи. — Гласът му беше студен. — Те ме изпратиха да ви кажа, че са добре, както и Изи и Макс. Ще дойдат след малко.
— Ами — рече Джейс с наситен с ирония глас — благодаря за предаването на тези новини, веднага след като дойде.
— Не те видях, когато дойдох — рече Себастиян. — Видях Клеъри.
— Защото търсеше нея.
— Защото трябваше да говоря с нея. Насаме. — Той отново прикова поглед в Клеъри и настойчивостта в очите му я накара да замре. Искаше й се да му каже да не я гледа така в присъствието на Джейс, но това би прозвучало нелепо и абсурдно, пък и може би той наистина искаше да говори с нея за нещо важно. — Клеъри?
Тя кимна.
— Добре. Но само за малко — рече тя и видя как изражението на Джейс се промени: той не се намръщи, но лицето му се вкамени. — Ей сега се връщам — добави тя, но Джейс не я погледна. Той гледаше Себастиян.
Себастиян я хвана за китката и я дръпна встрани от останалите, към най-гъстата част на тълпата. Тя хвърли поглед през рамо. Всички я гледаха, дори и Магнус. Тя видя как той поклати глава, много бавно.
Тя се закова на място.
— Себастиян. Спри. Какво има? Какво имаш да ми кажеш?
Той обърна лице към нея, все още хванал китката й.
— Исках да излезем навън — каза той. — Разговорът е поверителен…
— Не. Искам да остана тук — каза тя и чу собствения си глас леко да трепери, сякаш не беше сигурна. Но тя беше сигурна. Измъкна китката си от хватката му и я разтри. — Какво става с теб?
— Книгата — рече той, — която държеше онзи Фел, Бялата книга, знаеш ли откъде я има той?
— За това ли искаше да говориш с мен?
— Това е изключително могъща книга със заклинания — обясни Себастиян. — И е такава, че… ами, много хора я търсят отдавна.
Тя издиша задържания въздух.
— Добре, Себастиян, виж — каза тя. — Това не е Рейгнър Фел. Това е Магнус Бейн.
— Това е Магнус Бейн? — Себастиян се завъртя и се загледа втренчено в магьосника, преди отново да се обърне към Клеъри с обвинителен поглед. — И ти си знаела през цялото време? Ти познаваш Магнус Бейн.