— Да, и съжалявам. Но той не искаше да ти казвам. Пък и е единственият, който може да ми помогне да спася майка си. Може да го направи, защото му дадох Бялата книга. В нея има едно заклинание, което може да й помогне.
Нещо проблесна в очите на Себастиян. Клеъри имаше същото усещане, както когато я беше целунал: някакво странно усещане за нередност, сякаш бе пристъпила напред с намерението да стъпи на твърда земя, но вместо това хлътваше в празно пространство. Той протегна ръка и сграбчи китката й.
— Ти си дала книгата, Бялата книга, на магьосник? На някакъв долен долноземец?
Клеъри се вцепени.
— Не мога да повярвам, че се осмели да кажеш това. — Тя сведе поглед към мястото, където Себастиян бе стиснал китката й. — Магнус е мой приятел.
Себастиян освободи хватката си, която за малко не счупи китката й.
— Извинявай — каза той. — Не исках да кажа това. Просто… доколко познаваш Магнус Бейн?
— Познавам го по-добре, отколкото познавам теб — каза студено Клеъри. Тя хвърли поглед назад, където бе оставила Магнус с Джейс и Алек… и бе неприятно изненадана:
Магнус беше изчезнал. Джейс и Алек стояха един до друг и гледаха към нея и Себастиян. Можеше да усети силното неодобрение на Джейс, което лъхаше от него.
Себастиян проследи погледа й, очите му потъмняха.
— А достатъчно ли, за да знаеш къде е отишъл с твоята книга?
— Книгата не е моя. Аз му я дадох — тросна се Клеъри, но усети как стомахът й се свива при спомена за сянката, която бе преминала в очите на Магнус. — Пък и не виждам какво ти влиза в работата. Виж, оценявам вчерашното ти предложение да ми помогнеш да открием Рейгнър Фел, но сега наистина ме плашиш. Връщам се при приятелите си.
Тя понечи да се обърне, но той й препречи пътя.
— Извинявай. Не исках да се получи така. Аз просто… има още нещо, което трябва да знаеш.
— Ами, кажи ми го.
— Нека да излезем навън. Ще ти кажа всичко. — Тонът му беше тревожен. — Клеъри, моля те.
Тя поклати глава.
— Трябва да остана тук. Трябва да изчакам Саймън. — Това беше донякъде истина, донякъде извинение. — Алек ми каза, че ще доведат затворниците тук…
Себастиян клатеше глава.
— Клеъри, никой ли не ти е казал? Изоставили са затворниците. Чух това от Малачи. Когато градът бил нападнат, те са евакуирали Гард, но не са извели затворниците. Малачи каза, че двамата и без това били в комбина с Валънтайн. Че нямало начин да ги изведат, без да рискуват твърде много.
Главата на Клеъри сякаш беше пълна с мъгла; усещаше се замаяна и леко й се гадеше.
— Това не може да е вярно.
— Вярно е — каза Себастиян. — Кълна се. — Хватката му около китката на Клеъри се затегна отново и тя се олюля на краката си. — Мога да те заведа там. В Гард. Мога да ти помогна да го измъкнеш. Но трябва да ми обещаеш, че…
— Нищо няма да ти обещава — каза Джейс. — Пусни я, Себастиян.
Изненадан, Себастиян охлаби хватката си около китката на Клеъри. Тя се отскубна и като се обърна, видя Джейс и Алек, и двамата намръщени. Ръката на Джейс бе отпусната, върху дръжката на серафимската кама на кръста му.
— Клеъри може да прави каквото си иска — каза Себастиян. Той не беше намръщен, но погледът му беше странен и втренчен, което не вещаеше нищо добро. — И точно сега тя иска да дойде с мен да спасим нейния приятел. Онзи приятел, когото ти тикна в затвора.
Алек пребледня при тези думи, но Джейс само поклати глава.
— Не те харесвам — каза замислено той. — Знам, че теб всички те харесват, Себастиян, но не и аз. Може би, защото така усилено се стремиш да се харесаш на хората. Аз може да съм само едно гадно копеле, но не те харесвам и не харесвам начина, по който беше хванал сестра ми. Ако тя иска да отиде в Гард и да търси Саймън, нямам нищо против. Но ще отиде с нас. Не с теб.
Безизразното изражение на Себастиян не се промени.
— Мисля, че тя трябва да си реши — каза той. — Нали?
И двамата погледнаха към Клеъри. Тя погледна покрай тях към Люк, който все още се разправяше с Малачи.
— Искам да тръгна с брат си — отвърна тя.
Нещо проблесна в очите на Себастиян, но изчезна твърде бързо, за да може Клеъри да го определи, макар да усети тръпки по гърба си, сякаш я докосваше студена ръка.
— Разбира се — каза той и се отдръпна.