Да изгори жив. Саймън се отдръпна от Клеъри и се огледа наоколо. Намираха се в квадратна градина, оградена от двете страни с крепостни стени, а от другите две — с избуяли дървета. Дърветата се разделяха на мястото, където една чакълеста пътека водеше надолу по хълма към града — тя бе обточена с факли с магическа светлина, но само някои от тях горяха, а светлината им беше бледа и блуждаеща. Той вдигна поглед към Гард. Оттук погледнато, трудно можеше да се каже, че има пожар — по небето се стелеше черен дим, а светлината в няколкото прозореца беше сякаш необикновено ярка, само че каменните стени скриваха тайнствения им източник.
— Самюъл — рече той. — Трябва да измъкнем Самюъл.
Клеъри изглеждаше объркана.
— Кого?
— Не бях сам долу. Самюъл — той беше в съседната килия.
— Купчината вехтории, които видях през прозореца? — попита Джейс.
— Да. Малко е странен, но е добро момче. Не можем да го оставим долу. — Саймън се олюля на краката си. — Самюъл? Самюъл!
Никой не отговори. Саймън се спусна към ниския зарешетен прозорец, намиращ се до този, от който току-що бе изпълзял. През решетката той виждаше само кълбящ се дим.
— Самюъл! Там ли си?
Нещо помръдна в пушека, нещо прегърбено и мрачно. Гласът на Самюъл се издигна дрезгаво в дима.
— Остави ме! Върви си!
— Самюъл! Там долу ще умреш. — Саймън дръпна решетката. Нищо не стана.
— Не! Остави ме! Искам да остана тук!
Саймън се огледа отчаяно и видя Джейс до себе си.
— Дръпни се — заповяда Джейс и когато Саймън се отдръпна, той замахна с обутия си в ботуш крак. Стовари го върху решетката, която шумно се изтръгна от стената и тупна в килията на Самюъл. Самюъл нададе дрезгав вик.
— Самюъл! Добре ли си? — Пред очите на Саймън изникна образът на Самюъл с разбита от решетката глава.
Гласът на Самюъл се издигна до писък.
— МАХАЙ СЕ!
Саймън изгледа косо Джейс.
— Мисля, че той говори сериозно.
Джейс поклати с досада русата си глава.
— Трябваше ли непременно да се сприятеляваш с откачения си съкилийник? Не можеше ли просто да броиш тухлите по тавана или да опитомяваш плъхове като всеки нормален затворник? — Без да дочака отговор, Джейс легна на земята и се запровира през прозореца.
— Джейс! — изпищя Клеъри и заедно с Алек хукнаха към него, но той вече беше минал през прозореца и скочил в килията. Клеъри хвърли бесен поглед на Саймън. — Как можа да му позволиш да го направи?
— Е, не може да остави онзи пич долу да умре — каза неочаквано Алек, макар че и самият той изглеждаше малко обезпокоен. — Все пак, говорим за Джейс…
Той млъкна, когато две ръце се подадоха през дима. Алек грабна едната, а Саймън другата и двамата задърпаха Самюъл като чувал с картофи от килията, след което го положиха на моравата. Миг по-късно Саймън и Клеъри държаха здраво ръцете на Джейс и го дърпаха, въпреки че той определено не беше така отпуснат и ядно изруга, когато случайно удариха главата му в перваза.
Той ги разбута и издрапа остатъка от пътя до тревата сам, а после се отпусна по гръб.
— Ох — каза той, като погледна втренчено в небето. — Мисля, че си разтегнах мускул. — Той се изправи в седнало положение и погледна към Самюъл. — Той добре ли е?
Самюъл седеше свит на земята, със сплетени пред лицето ръце. Той безмълвно се поклащаше напред-назад.
— Мисля, че му има нещо — каза Алек. Посегна да докосне рамото на Самюъл, но той се отдръпна, като почти се прекатури.
— Остави ме — каза дрезгаво той. — Моля те. Остави ме, Алек.
Алек се стъписа.
— Какво каза?
— Каза да го оставим — рече Саймън, но Алек не го и погледна, сякаш не беше чул пояснението му. Той гледаше Джейс, който, внезапно пребледнял, се изправяше на крака.
— Самюъл — рече Алек. Тонът му беше учудващо груб. — Махни ръцете от лицето си.
— Не. — Самюъл наведе брадичка, раменете му се разтърсиха. — Не, моля те. Не.
— Алек! — намеси се Саймън. — Не виждаш ли, че не му е добре?
Клеъри хвана Саймън за ръкава.
— Саймън, нещо става.
Очите й бяха приковани към Джейс — кога ли не са били? — докато той гледаше свитата фигура на Самюъл. Върховете на пръстите на Джейс бяха окървавени от катеренето по перваза на прозореца и там, където той отмяташе косата от очите си, оставяха кървави следи по бузата му. Той сякаш не забелязваше това. Очите му бяха присвити, устата образуваше равна, гневна линия.