— Знаем всичко това — прекъсна го нервно Джейс. — Ти си ни научил на него.
— Мислите си, че знаете всичко, ала не е така. Докато четях най-различни варианти на историята и неизменно се връщах все на същата илюстрация, онази картина — всички сте я виждали — как ангелът излиза от езерото с Меча в едната ръка и с Бокала в другата, все не можех да разбера защо го няма нарисувано Огледалото. После разбрах. Огледалото е самото езеро. Самото езеро е Огледалото. Двете са едно и също.
Джейс бавно отпусна ножа.
— Езерото Лин?
Клеъри си спомни за езерото, как я беше отразило като огледало и как при удара водата сякаш се разцепи на хиляди парчета.
— Аз паднах в езерото, когато за първи път дойдох тук. Има нещо в него. Люк каза, че то има странни свойства и че феите го наричат Огледалото на сънищата.
— Именно — потвърди нетърпеливо Ходж. — И аз установих, че Клейвът не знае това, че това сведение се е изгубило във времето. Дори Валънтайн не знаеше…
Той бе прекъснат от оглушителен трясък, звук от срутване на кула в другия край на Гард. Той бе последван от лумване на фойерверки от червени и трепкащи искри.
— Джейс — каза Алек, като вдигна тревожно глава. — Джейс, трябва да се махаме оттук. Ставай — каза той на Ходж, като го дръпна нагоре за ръката. — Трябва да кажеш на Клейва това, което току-що каза на нас.
Ходж се изправи на крака, олюлявайки се. Какво ли е, помисли си Клеъри в пристъп на неочаквана жал, да изживееш живота си, срамувайки се не само то това, което си направил, но и от това, което правиш и което знаеш, че ще направиш отново? Ходж отдавна се беше предал в опитите си да живее по-добър или поне по-различен живот; всичко, което е искал, е да не се страхува, но всъщност през цялото време е живял в страх.
— Хайде! — каза Алек, без да пуска ръката на Ходж, и го бутна напред. Но Джейс застана пред тях и им препречи пътя.
— Ако Валънтайн се сдобие с Огледалото на смъртните, тогава какво ще стане? — попита той.
— Джейс — каза Алек, все още хванал ръката на Ходж, — не сега…
— Ако той каже това на Клейва, ние никога няма да го разберем от тях — рече Джейс. — За тях ние сме само деца. Но Ходж ни го дължи. — Той се обърна към стария си наставник: — Ти каза, че си разбрал, че трябва да попречиш на Валънтайн. Да му попречиш в какво? Каква сила ще получи той, ако се сдобие с Огледалото?
Ходж поклати глава.
— Аз не мога…
— И недей да лъжеш. — Ножът блесна до бедрото на Джейс; ръката му още стискаше дръжката. — Защото за всяка лъжа мога да ти отрязвам по един пръст. Или два.
Ходж се отдръпна, а в очите му се четеше истински страх. Алек изглеждаше изумен.
— Джейс, недей. Това би го направил баща ти. Но ти не си такъв.
— Алек — каза Джейс. Той не погледна към приятеля си, но тонът му беше като докосване с нежна ръка. — Ти изобщо не знаеш какво съм.
Погледите на Алек и Клеъри се срещнаха. Той не може да си обясни защо Джейс се държи така, помисли си тя. Той не знае. Тя пристъпи напред.
— Джейс, Алек е прав, трябва да заведем Ходж в залата и там той да разкаже на Клейва това, което току-що разказа на нас…
— Ако той е възнамерявал да каже това на Клейва, вече да го е направил — тросна се Джейс, без да я погледне. — Фактът, че не го е направил, доказва, че е лъжец.
— На Клейва не може да се вярва! — отчаяно запротестира Ходж. — В редиците му има шпиони — хора на Валънтайн, не мога да им кажа къде е Огледалото. Ако Валънтайн се сдобие с Огледалото, тогава той…
Той така и не довърши изречението си. Нещо ярко сребристо блесна на лунната светлина. Алек извика. Очите на Ходж се разшириха и той залитна, като се вкопчи в гърдите си. Когато започна да се свлича назад, Клеъри видя причината: от гръдния му кош стърчеше дръжката на дълга кама, като края на стрела, стърчаща от мишената си.
Алек скочи напред, пое стария си наставник при падането му и внимателно го положи на земята. Той вдигна безпомощно поглед, лицето му бе опръскано с кръвта на Ходж.
— Джейс, защо…
— Аз не… — Лицето на Джейс беше пребледняло и Клеъри видя, че той още стискаше ножа си. — Аз…