Саймън се завъртя, а заедно с него и Клеъри, и се втренчи в тъмнината. Огънят осветяваше тревата с пъклен оранжев блясък, но между дърветата по склона на хълма беше черно като в рог — и от тази чернота нещо изплува, някакъв сенчест силует с позната тъмна, разрошена коса. Той тръгна към тях, огънят осветяваше лицето му и се отразяваше в черните му очи, създавайки илюзията, че горят.
— Себастиян? — рече невярващо Клеъри.
Джейс премести объркано поглед от Ходж към Себастиян, който стоеше нерешително в края на градината. Джейс изглеждаше направо замаян.
— Ти — попита той. — Ти ли… направи това?
— Трябваше да го направя — каза Себастиян. — Иначе той щеше да те убие.
— С какво? — Джейс повиши глас и прегракна. — Та той дори нямаше оръжие…
— Джейс. — Алек успя да надвика Джейс. — Ела тук. Помогни ми за Ходж.
— Иначе той щеше да те убие — повтори Себастиян. — Може да е имал…
Но Джейс беше коленичил до Алек и прибираше ножа в колана си. Алек държеше в ръцете си Ходж, а ризата му беше изцапана от кръвта на наставника му.
— Извади стилито от джоба ми — каза той на Джейс. — Опитай с иратце…
Клеъри бе вцепенена от ужас, но после усети как Саймън трепна до нея. Тя се обърна и го погледна объркано — той беше бял като платно, ако не се брояха трескавите червени петна по бузите му. Тя видя как вените изпъкват под кожата му, подобно на китка нежни, разклонени корали.
— Кръвта — прошепна той, без да я поглежда. — Трябва да се махна оттук.
Клеъри посегна да го хване за ръкава, но той се дръпна назад и отскубна ръката си от хватката й.
— Не, Клеъри, моля те. Пусни ме. Всичко е наред, ей сега се връщам. Аз само… — Тя гледаше втренчено след него, но той се беше отдалечил твърде бързо, за да го повика да се върне. Изгуби се в тъмнината между дърветата.
— Ходж… — каза тревожно Алек. — Ходж, стой мирно…
Ала наставникът му се мяташе и извиваше, опитвайки се да се отдръпне от него, от стилито в ръката на Джейс.
— Не. — Лицето на Ходж бе с цвят на хоросан. Очите му се местеха от Джейс към Себастиян, който продължаваше да стои в сенките. — Джонатан…
— Джейс — каза Джейс почти шепнешком. — Наричай ме Джейс.
Очите на Ходж се спряха върху него. Клеъри не можеше да разгадае изражението им. Умолителни, но в тях имаше и нещо повече, някаква боязън или нещо подобно, нещо недоизречено. Той вдигна отбранително ръка.
— Не ти — прошепна той и заедно с думите от устата му бликна кръв.
По лицето на Джейс премина болка.
— Алек, направи му ти иратце… той май не иска аз да го докосвам.
Пръстите на Ходж се изкривиха и той сграбчи Джейс за ръкава. Чуваше се хриптенето на дъха му.
— Ти никога… не си бил…
И той издъхна. Клеъри видя как животът му го напусна. Не беше спокойно и внезапно, както е по филмите; гласът му премина в хъхрене, очите му се извиха нагоре, а тялото му се отпусна с ръка, извита под странен ъгъл.
Алек внимателно затвори очите на Ходж.
— Vale, Ходж Старкуедър.
— Той не заслужава това. — Гласът на Себастиян беше рязък. — Той не беше ловец на сенки; той бе предател. Няма право на последни прощални думи.
Алек рязко вдигна глава. Той положи Ходж на земята и се изправи на крака, сините му очи бяха ледени. По дрехите му имаше кръв.
— Ти нищо не разбираш. Уби невъоръжен човек, нефилим. Ти си убиец.
Себастиян изкриви устни.
— Мислиш, че не знам кой беше това? — Той посочи към Ходж. — Старкуедър беше в Кръга. После предаде Клейва и беше прокълнат за това. Той трябваше да умре заради това, което е направил, но Клейвът прояви снизхождение — и за какво? Той отново предаде всички ни, когато продаде Бокала на смъртните на Валънтайн, само и само да бъде освободен от проклятието си — проклятие, което е заслужил. — Той направи пауза, дишайки тежко. — Може би не биваше да го правя, но и ти нямаш право да казваш, че не си го е заслужил.
— Откъде знаеш толкова много за Ходж? — попита Клеъри. — И какво правиш тук? Мисля, че се разбрахме да останеш в залата.
Себастиян се поколеба.
— Вие доста се забавихте — каза накрая той. — И аз се притесних. Предположих, че може да имате нужда от помощ.
— И ти реши да ни помогнеш, като убиеш човека, с когото разговаряме? — не се отказваше Клеъри. — Затова, че е имал съмнително минало? Кой… кой прави така? Няма никакъв смисъл.