— Той просто лъже — рече Джейс и погледна Себастиян — студен, решителен поглед. — И не го прави добре. Мислех, че си по-добър в това, Верлак.
Себастиян спокойно посрещна погледа му.
— Не знам за какво говориш, Моргенстърн.
— Говори за това — каза Алек, като пристъпи напред, — че ако наистина си мислил това, с което току-що се оправда, няма да имаш нищо против да дойдеш с нас в Залата на Съглашението и да се обясниш пред Съвета. Ще го направиш ли?
Себастиян с мъка се усмихна — тази усмивка преди бе очаровала Клеъри, но сега в нея имаше нещо нередно, подобно на картина, поставена малко накриво на стената.
— Разбира се, че нямам нищо против. — Той бавно пристъпи към тях, почти небрежно, сякаш за нищо не се тревожеше. Сякаш не бе убил току-що човек. — Разбира се — каза той, — малко е странно, че толкова ви разстройва фактът, че съм убил човек, при положение че Джейс имаше намерение да реже пръстите му един по един.
Алек сви устни.
— Той нямаше да го направи.
— Ти… — Джейс погледна Себастиян с отвращение. — Нямаш представа за какво говориш.
— Или може би — рече Себастиян — наистина си ядосан за това, че целунах сестра ти. Защото тя ме пожела.
— Не е вярно — каза Клеъри, но никой от тях не я погледна. — Имам предвид това, че съм те пожелала.
— Знаеш, че тя има този малък навик… начинът, по който ахва, когато я целунеш, сякаш е изненадана? — Себастиян беше спрял точно пред Джейс и се усмихваше като ангел. — Толкова е мило, сигурно си забелязал.
Джейс гледаше така, сякаш се кани да удари.
— Сестра ми…
— Сестра ти — прекъсна го Себастиян. — Такава ти е, нали? Защото нещо не се държите като брат и сестра. Мислиш си, че хората не виждат как се гледате един друг? Мислиш, че чувствата ти остават скрити за някого? Въобразяваш си, че има човек, който да не намира това за отвратително и противоестествено? Защото е такова.
— Достатъчно! — Изражението на Джейс беше убийствено.
— Защо правиш това? — рече Клеъри. — Себастиян, защо казваш всичко това?
— Защото най-после мога — каза Себастиян. — Нямаш представа какво ми беше да бъда заобиколен дни наред от повечето от вас и да се правя, че ви понасям. Гадеше ми се, като ви гледах. Ти — каза той на Джейс, — всяка секунда, през която не въздишаше по сестра си, се жалваше колко не те обичал баща ти. Добре де, може ли някой да го упрекне за това? А ти, глупава кучко — обърна се той към Клеъри, — да дадеш онази безценна книга на някакъв съмнителен магьосник! Няма ли поне една мозъчна клетка в малката ти глава? Ами ти… — Сега той насочи сарказма си към Алек. — Мисля, че всички сме наясно какво ти е сбъркано на теб. Такива като теб не би трябвало да ги търпят в Клейва. Отвратителен си.
Алек пребледня, макар да изглеждаше по-скоро изумен. Клеъри не можеше да го упрекне — беше трудно да гледаш Себастиян, неговата ангелска усмивка и да си представиш, че казва такива неща.
— Преструвал си се, че ни понасяш? — повтори тя. — Но защо е трябвало да се преструваш, освен ако… освен ако не ни шпионираш — завърши тя, осъзнала истината в момента, в който я произнесе. — Освен ако не шпионираш за Валънтайн.
Красивото лице на Себастиян се изкриви, стисна плътните си устни и присви издължените си, елегантни очи.
— Ей, сетихте се най-после — каза той. — Кълна се, че има демонични измерения с малоумни демони, на които по-бързо би им просветнало.
— Може и да не ни просветва бързо — каза Джейс, — но поне сме живи.
Себастиян го погледна с ненавист.
— Аз съм жив — отбеляза той.
— Но не за дълго — рече Джейс. Лунната светлина се отрази в острието на ножа му, когато той се хвърли към Себастиян, движението му беше толкова бързо, че чак се размаза, по-бързо от всяко движение, което Клеъри някога беше виждала.
Досега.
Себастиян се дръпна встрани, като избегна удара и хвана ръката на Джейс, държаща ножа. Ножът издрънча на земята, а после Себастиян хвана Джейс за гърба на якето му. Вдигна го и го захвърли с невероятна сила. Джейс изхвърча във въздуха, удари се в стената на Гард със сила, способна да строши костите му, и се свлече на земята.
— Джейс! — На Клеъри й причерня. Кипяща от ярост, тя се спусна към Себастиян, готова да го убие. Но той се дръпна встрани и я отстрани от себе си, махайки с ръка, сякаш пропъжда насекомо. Ударът попадна в слепоочието й и я повали по гръб на земята. Тя се претърколи и замига, мъчейки се да прогони черната мъгла и парещата болка от очите си.