Вятърът блъсна камиона, който се разклати на ресорите си. Вляво от тях тентата на кафенето се развя като скъсано платно.
— Вълкът носи нещо — промълви Синтия.
— Шегуваш ли се? — скастри я Стив, но щом звярът доближи, се увери, че момичето говори сериозно. Вълкът се спря на пет-шест метра от камиона и застана в позата на убиец от филмите, готов всеки миг да нападне жертвата си. Наведе глава и пусна на земята предмета, който беше налапал. Изгледа го за секунда, след което отстъпи три крачки назад. Седна на земята и проточи език.
Беше строшената статуетка. Беше я сложил на самия изход на паркинга, насред праха. Устата на вълка се кривеше в усмивка, главата му беше сведена на една страна, очите сякаш искаха да изскочат от орбитите си. Ярост, гняв, секс, власт — животното излъчваше всичко това едновременно, опитвайки се да ги привлече в магнитното поле около себе си.
Пред очите на Стив отново се появи пъшкащата Синтия, представи си как се е забил като меч до дръжката, как двамата лежат заровени в калта, как се хилят един на друг с вълчи усмивки, захапали за двата края каменното изображение на койота.
— Да отида ли да я донеса? — попита Синтия. Този път тя говореше с унесения глас на човек, събудил се от сън.
— Майтапиш ли се? — отвърна й той. Гласът си беше неговият, тексаският акцент — също, но думите принадлежаха на друг. Беше ги изрекъл радиоапаратът, монтиран в главата му — онзи, който каменната фигурка включваше и изключваше.
По-скоро очите, които се взираха в него.
— Какво тогава?
Стив се обърна към нея и й се усмихна зловещо. Чувстваше се на прага на самото щастие.
— Двамата заедно ще отидем, ако нямаш нищо против. Бурята беше нахлула в съзнанието му, свистящият вятър се разбиваше в стените на черепа му, разгръщайки едн след друга картините на развинтеното му въображение; колко много неща щеше да й стори той на нея, колко много щеше да му стори тя на него, какво щяха да направят двамата с всеки, който им попаднеше на пътя…
Синтия отвърна на усмивката му, мършавите й бузи хлътнаха още повече и тя заприлича на скелет. Зеленикаво-бялата светлина от таблото оцвети челото и устните й, запълни бялото на очите й. Измежду оголените й зъби се подаде езикът й, който затрептя също като език на змия. Стив на свой ред й се изплези подобно на змията от статуетката. След което посегна към дръжката на вратата.
Щеше да изтича до каменната фигурка, сетне двамата щяха да правят любов, захапали скалния отломък между устните си. А какво щеше да стане по-нататък, нямаше особено значение.
Защото в известен смисъл и с двамата щеше да бъде свършено.
3.
Джони се върна на тротоара пред бара и подаде бутилката „Джим Бийм“ на Билингзли, който я изгледа с такова изумление, все едно беше ударил шестица от тотото.
— Заповядай, Том — рече Маринвил. — Удари една глътка, само една, да се разберем, дай и на останалите. Аз вече се почерпих.
Огледа се в очакване койотите да са станали повече, но си оставаха само пет. „За мен петият — мислеше си Джони, докато наблюдаваше как ветеринарят върти капачката на бутилката. — Ще ти дойде добре, а, Том? Разбира се, че ще ти дойде добре.“
— Какво ти става, по дяволите? — попита го Мери. — Да не би да ти има нещо?
— Нищо ми няма — отрече Джони. — Е, вярно, строшиха ми носа, но ти сигурно за друго се интересуваш.
С ловък жест, все едно медсестра бие инжекция в поликлиниката, Билингзли поднесе бутилката към устата си, преглътна и се задави. Чак сълзи избиха в очите му. Накани се да отпие още веднъж, но Джони бързо му издърпа шишето.
— Не, не мисля, че е нужно, стари приятелю.
Вместо това подаде бутилката на Ралф, който я пое, изгледа я за секунда и се реши на една малка глътка. Най-културно предложи от уискито и на Мери.
— Не.
— Хайде — подкани я Ралф тихо и възпитано. — Добре ще ви се отрази.
Мери изгледа Джони едновременно с гняв и недоумение, след което отпи. И тя на свой ред се задави, протягайки шишето далеч от себе си, все едно беше нагълтала отрова. Ралф пое уискито обратно, взе капачката от Билингзли и я завинти. В това време Джони отвори шишенцето с аспирина, изсипа половин дузина хапчета в шепата си, раздруса ги и ги напъха в устата си.