— Господин Билингзли, вие ли…
— Да, синко, аз — изпревари го старецът. Не стана ясно дали се хвали с произведението си или се чувства неловко заради него. — Аз я нарисувах — погледна той Маринвил. — Сигурно съм бил пиян.
Мери продължаваше да стои на вратата в очакване отговора на Джони. Той обаче я изненада:
— Е, и на мен ми се е случвало да творя в пияно състояние. По-скоро със слова, отколкото с цветни моливчета, но предполагам, че принципът си е един и същ. Не е никак зле, Билингзли. Но защо тук? Защо си избрал точно това място?
— Защото ми харесва — отвърна му Том с достойнство. Особено откакто децата се изметоха. Не че са ни притеснявани кой знае колко… Най-обичаха да си играят на балкона. Сигурно ви звучи странно, но на мен много-много не ми пука. Откакто се пенсионирах и напуснах градския комитет, все тук идвам да се събирам с приятели. Винаги очаквам с нетърпение вечерите, в които се очаква да бъдем заедно. Наистина това е един изоставен кинотеатър, има мишки, седалките са покрити с плесен, но какво толкова? Наша си работа къде ще се събираме. С тази подробност, че навярно всички вече са мъртви. Дик Онсло, Том Кинкейд, Кеш Ланкастър, все стари приятели. — Накрая Билингзли дори заплака. Заради пресъхналото си гърло изграчи като същински гарван.
Мери неспокойно се размърда на мястото си.
— Господин Билингзли? — обади се Дейвид. Старецът обърна очи към него. — Мислите ли, че той е убил всички в града?
— Това е нелепо! — поклати глава писателят.
Ралф направи жест с ръка, все едно дърпаше ръчката за спирка по желание в автобуса.
— Тихо.
Билингзли все така гледаше Дейвид и търкаше с дългите си, изкривени пръсти кожата между двете си очи.
— Мисля, че не е изключено — каза той и отново се спогледа за секунда с Маринвил. — Мисля, че поне е опитал.
— За колко души става изобщо дума? — попита Ралф.
— Колко души живеят в Деспърейшън? Сто и деветдесет, може би двеста. С новите миньори, които започнаха да прииждат напоследък, да речем петдесет-шестдесет отгоре. Макар че е трудно да се каже колко от тях са били в града и колко в ямата.
— Коя яма? — заинтересува се Мери.
— Китайската яма. Онази, която отварят отново. За медта.
— Не можете да ме убедите, че един-единствен човек, пък макар и грамаден като лос, е способен да обиколи целия град и току-така да убие двеста души — натърти на цифрата Маринвил. — Защото, извинявайте много, но не го вярвам. Искам да кажа, винаги съм бил убеден в неограничените възможности на американеца, но това ми се струва просто прекалено.
— Е, може и да е пропуснал някого при първия тур — отвърна му Мери. — Нали ти самият каза, че докато те карал в участъка прегазил някакъв човек на улицата? Ей така, прегазил го съвсем умишлено…
Маринвил се обърна към нея и я удостои с намръщване на веждите.
— Мислех, че отиваше до клозета.
— Имам здрави бъбреци. Така беше направил, нали? Блъснал някого на улицата. Ти самият така каза.
— Добре, добре, някой си Ранкорт, така го нарече. Били Ранкорт.
— О, Боже — затвори очи Билингзли.
— Познавахте ли го? — попита Ралф.
— Господине, в градче като нашето всеки всекиго познава. Били работеше в бакалницата, в свободното си време подстригваше.
— Така да бъде. Ентрейджиън го прегази на улицата — прегази го като мръсно псе. — Маринвил изведнъж се беше ядосал, сякаш те бяха виновни. — Приемам идеята, че Ентрейджиън е убил много хора, знам на какво е способен…
— Дали? — прекъсна го невъзмутимо Дейвид и прикова погледите на всички върху себе си. Но отново насочи вниманието си към шарената риба на стената.
— Един човек да убие неколкостотин… — разсъждаваше на глас Джони, но се спря, сякаш беше изгубил нишката на мисълта си. — Дори да го е сторил през нощта… Искам да кажа, вижте сега…
— Може и да не е бил съвсем сам — предположи Мери. Лешоядите и койотите сигурно са помагали.
Маринвил направи последен опит да отблъсне подобна мисъл — дори в мрака на тоалетната Мери четеше напрежението в погледа му, — но най-накрая се призна за победен. Въздъхна тежко и се поглади по главата, все едно го болеше.
— Добре, може и да са помагали. В крайна сметка мен самия се опита да ме скалпира най-отвратителната птица на земята, и то след като той я накара. В това няма как да не съм сигурен. И все пак…