Лицето на Одри Уайлър излъчваше дълбоко недоверие, но Джони забеляза как Стив и хърбавото момиче, което помощникът му бе подбрал незнайно къде, си разменят погледи, все едно знаят за какво става дума. Не си направи труда да поглежда останалите, вместо това сведе очи, опитвайки се да събере в няколко изречения това, заради което бе започнал цялата си пледоария.
— Искаше да му духам. Мисля, че се очакваше да захленча и да започна да го моля за милост, но на мен идеята не ми се стори толкова отблъскваща, колкото Ентрейджиън навярно е предполагал. Духането си е банална проява на сексуален тормоз в ситуации, когато някой е превишил властта си над другите, но то далеч не е това, което изглежда отстрани. На повърхността подобно сексуално насилие представлява проява на власт и агресивност, под нея обаче става дума за гняв, породен от страх.
— Благодаря ви, доктор Рут — прекъсна го Одри, — в следващото предаване ще обсъждаме проблема с детската престъпност…
Джони я погледна без видимо да се е засегнал.
— Написал съм роман за сексуалното насилие сред хомосексуалистите. „Тибурон“. Не беше голям успех в очите на критиката, но бях разговарял с много хора и мисля, че фактическата основа си я биваше. Работата е там, че вместо да ме изплаши, Ентрейджиън само ме вбеси. Вече си бях казал, че така и така нямам какво да губя, краят му е ясен… Казах му, че с удоволствие ще налапам патката му, но и че с удоволствие ще му я отхапя. Тогава… тогава…
Той се замисли толкова усилено над думите си, колкото не се беше замислял над нито един пасаж от книгите си през последните десет години.
— Тогава изтървах една от неговите безсмислени думички. Поне на мен ми изглеждаха безсмислени, реплики от измислен език, въздействащи по-скоро със звученето, отколкото със съдържанието си…
— „Так“ ли беше думата? — попита Мери.
Джони кимна.
— Да, и тази дума, изглежда, значеше нещо и за койотите, и за Ентрейджиън. Когато я изрекох, той някак си се прибра в себе си…, след което извика лешояда да ме нападне в гръб.
— Не вярвам на подобни нелепости — възрази Одри. — Разбирам, че си известен писател или каквото ще, виждам, че си човек, който не обича да му теглят думите на кантар, но пак няма да ти повярвам.
— Всичко си е самата истина — настоя Джони. — Ти не си ли видяла нещо подобно? Животни да изпадат в необичайни състояния, да се нахвърлят на хора?
— Аз се криех в градската пералня — натърти Одри. — Хей, на английски говоря.
— Но…
— Виж какво, разбирам, че ти се иска да видиш необичайно и агресивно животинско поведение — каза Одри. Приведе се и продължи: — Имаш предвид Коли. Такъв, какъвто е в момента. Изби всичко живо, видя сметката на всеки, изпречил се на пътя му. Това не ти ли се струва достатъчно? Трябва ли да си измисляме дресирани лешояди, за да звучи по-страшно?
— Ами дресирани паяци? — намеси се Стив. С кльощавото момиче се бяха прегърнали на креслото, вместо да седят на облегалките.
— Какви дресирани паяци?
— Да си виждала паяци, които… ъ-ъ … да се събират на стадо?
— А защо не на ято? — заяде се Одри, в чийто поглед недвусмислено се четеше: „ВНИМАВАЙТЕ, ИМАТЕ СИ РАБОТА С НЕНОРМАЛЕН“.
— Добре де, не използвах най-правилната дума: група движещи се заедно паяци. Паяци, събрали се на глутница. Като вълци. Като койоти.
Тя поклати глава.
— Ами змии?
— И змии не съм забелязала. Нито койоти. Ако това е от значение, дори не съм видяла куче да кара колело с шапка на главата. Не съм чувала за нищо подобно.
В този момент Дейвид се качи обратно на сцената. Носеше кафява кесия, от онези, които продавачите в магазина даваха на клиенти с по-скромни покупки — бисквити, закуски, картони мляко или една-две кутии бира. Беше стиснал под мишница и кутия солени бисквити.
— Намерих нещо за хапване.
— Наистина? — погледна Стив с недоверие кутията и малката хартиена торбичка. — С това можем да нахраним цяла Америка. По колко мислиш, че ни се полага, Дейви? По една сардинка и две бисквитки на човек?
— Всъщност, има предостатъчно — не се съгласи Дейвид. — Много повече, отколкото предполагате. Хм… — огледа се той замислено и с известно притеснение. — Дали ще има някой нещо против да прочета малка молитва, преди да раздам храната?