За всеки случай погледна към Одри. Тя кимна.
— Мъртъв е.
— Само преди два дни — размишляваше на глас Маринвил — всичко в Деспърейшън си е било както трябва поне доколкото знаеш.
— Именно. Но при следващата ми среща с Франк той беше обесен на някаква кука. И едната му ръка беше отрязана.
— Видели сме го значи — потръпна при мисълта Синтия. — Видяхме и ръката. На дъното на един аквариум с рибки.
— Преди това, през нощта, на два пъти се събуждах. Първия път си казах, че е било гръмотевица, но втория път почти се убедих, че са изстрели. Реших, че сънувам кошмари, обърнах се на другата страна и отново заспах. И все пак, сигурно това е било времето…, когато той е започнал. На другия ден, като отидох в канцелариите на дружеството…
Най-напред Одри не забелязала нищо нередно — дори и това, че секретарят Брад Джоузефсън го нямало на мястото му. Брад винаги кръшкал, стига да го оставели. Затова заобиколила скривалището на Ернандо от външната му страна и видяла същото, което Стив и Синтия щели да заварят по-късно — труповете, окачени на куките. По всяка вероятност са били убити всички, дошли на работа онази сутрин. Един от обесените, с вратовръзка и лъскави ботуши, каквито се виждаха в уестърните, бил самият Алън Саймс. Бил толкова път от Финикс до Деспърейшън, само и само да му светят маслото.
— Ако това, което казвате, е вярно — обърна се Одри към Стив, — Ентрейджиън трябва да се е докопал и до други жертви по-късно. Не съм броила — бях толкова наплашена, че подобна мисъл дори не би могла да ми хрумне, — но сега си казвам, че онази сутрин труповете са били не повече от седем. Бях като замръзнала на едно място. Може дори напълно да съм изключила, не си спомням със сигурност. След това чух изстрели. Този път не щеше и съмнение. Някой започна да крещи. Последваха нови изстрели и крясъците замлъкнаха.
Върнала се в колата си, без да бърза излишно — мислела си, че ако се затича, щяла да я обземе още по-голяма паника — и подкарала към града. Имала намерение да съобщи за откритието си на Джим Рийд. Ако Джим го нямало в града, а него често го нямало — на някой от заместниците му, Ентрейджиън или Пиърсън.
— Не тичах, не натисках газта като бясна, но така или иначе бях изпаднала в шок. Спомням си, че ровех в жабката да си намеря цигарите, бях забравила, че от пет години не пуша. По едно време забелязах двама души да пресичат бегом кръстовището, онова, със светофара, знаете го.
Всички кимнаха.
— Зад тях се появи новата полицейска кола. На волана е бил Ентрейджиън, но тогава нямаше как да знам. Разнесоха се три или четири изстрела и двамата бегълци се строполиха на тротоара: единият пред бакалницата, другият на метър-два след нея. Видях кръв, много кръв. Оня изобщо не намали, ами продължи в западна посока и съвсем скоро се чуха нови гърмежи. Сигурна съм, че го чух как след всеки един вика: „И-ху“.
Исках да помогна, с каквото мога на простреляните. Изминах още няколко метра с колата, паркирах и слязох. Навярно това ми спаси живота. Защото Ентрейджиън стреляше по всичко, което се движи. Стреляше по хора, по автомобили, по всичко. По улицата като огромни разхвърляни играчки стояха неподвижно коли и камиони, поне десетина. Имаше един камион, от онези големите „Ел Камино“, обърнал се на една страна пред железарията. Мисля, че беше на Томи Ортега, той обичаше возилото си както се обича годеница.
— Не съм видял нищо подобно — рече Джони. — Когато доведе мен в града, улиците бяха съвършено пусти.
— Да, копелето знае как да остави подредено след себе си, трябва да му го признаем. Не е искал случаен човек да се появи в града и да разбере какво се е случило, предполагам, че това го е накарало. Все едно е скрил боклука под килима, все някога ще се разбере, но няма да е никак скоро, особено с тази пясъчна буря.
— Която не беше предвидена от синоптиците — отново напомни Стив.
— Точно така, която изобщо не очаквахме.
— И какво се случи после? — попита Дейвид.
— Затичах се към двамата застреляни. Едната беше Евелин Шунстак, собственичката на фризьорския салон. Работи от време на време и в библиотеката. Беше мъртва, мозъкът й се беше пръснал по целия тротоар.
Мери неволно потръпна. Одри я забеляза и се обърна към нея:
— Има нещо, което трябва да запомните: веднъж да ви види и да реши да ви убие, никакви шансове нямате. — Отново ги огледа последователно, да не би някой да възприема думите й като шега. Или като преувеличение. — Той стреля, за да убива.
— Ще го имаме предвид — увери я Стив.
— Другият беше момчето, разнасящо поръчки. Беше облечено във фирмената униформа на магазина. Ентрейджиън и него беше уцелил в главата, но не бе успял да го убие отведнъж.