Като се изключи главата.
„Хайде, побързай, не губи време да мислиш. Надявай се на Господ.“
Дейвид клекна и започна да търка със зеления сапун най-крайната вертикална летва, първо от вътрешната страна, сетне и от външната. Беше целият покрит в зеленикава пяна и крехкото му телце трепереше от студ.
Койотът се размърда от мястото си до бюрото. Вече не само ръмжеше, но и оголваше зъбите си. Жълтите му очи не пропускаха нито едно от движенията на Дейвид Карвър. Муцуната му се изкриви в доста неприятна наглед, злорада усмивка.
— Дейвид, не! Недей, сине! Не се дръж като луд!
— Баща ти е прав, малкия — предупреди го на свой ред Маринвил, който се беше изправил на крака и с две ръце се държеше за решетките на килията. Същото беше сторила и Мери. Това би трябвало да го смути, но като се има предвид поведението на баща му, какво можеше да се очаква? Така или иначе, Дейвид не трябваше да й обръща внимание. Така и не беше успял да източи гореща вода от крановете, заради студената сапунът щеше да изсъхне още по-бързо по тялото му.
Докато опираше коляно в пода, отново си припомни историята за Даниил и лъвовете. При обстоятелствата, в които се намираше, подобни сравнения се налагаха от само себе си. Когато цар Дарий дошъл на следващия ден да го види, Даниил го чакал жив и здрав в ямата. „Моят Бог прати Своя гняв и затвори устата на лъвовете — рекъл Даниил на царя, — защото излязох пред него чист.“ Навярно не си спомняше дословно цитата, но че се споменаваше думата „чист“, беше повече от сигурен. Тя му беше подействала толкова силно, че навремето беше усетил как нещо се преобръща вътре в тялото му от вълнение. Сега той говореше на съществото, чийто глас от време на време чуваше, съществото, което беше свикнал да отъждествява с Бога: „Намери чистотата в мен, Господи, намери чистотата в мен и затвори устата на тази въшлясала торба. Исусе, на Теб се уповавам. Амин.“
Обърна се на една страна и пренесе цялата тежест на дясната си ръка, подобно на Джек Пелънс, който правеше лицеви опори при раздаването на Оскарите; По този начин можеше да промуши и двата си крака едновременно през решетките. Започна да се извива като змиорка с тялото напред, от килията се подадоха първо глезените, след това коленете, след това бедрата… докато най-сетне не усети ледената прегръдка на решетките под корема си.
— Не! — изпищя Мери. — Не, разкарай се от него, грозно създание! РАЗКАРАЙ СЕ ОТ НЕГО!
Нещо иззвъня на пода, след което някакъв малък предмет се изтърколи по дъските подобно на топче за игра. Дейвид изви глава, колкото да види протегнатите през решетките ръце на Мери. Беше обърнала лявата си шепа нагоре и с дясната бъркаше да вади монети, за да ги хвърля по койота. При втората звярът почти не й обърна внимание, нищо че го бе нацелила в хълбока. Койотът сведе глава и вместо към жената се насочи заплашително към голите крака на Дейвид.
2.
„Всемогъщи Боже — мислеше си Джони. — Пустото му дете си е изгубило акъла напълно.“
Светкавично издърпа колана на коженото си яке, протегна, колкото можеше, ръка през решетките и замахна към койота. Заострената катарама се заби в оголения корем на хищника буквално на стотна от секундата, преди той да е захапал десния крак на момчето.
Този път койотът изскимтя от болка и изненада едновременно. Изви се като змия във въздуха и понечи да захапе колана. Джони го издърпа навреме, уверен, че няма да помогне особено: беше твърде тънък, койотът щеше да го прегризе много преди момчето да се е промушило през решетките…, ако то изобщо успееше да се промуши, в което Джони се съмняваше. Захвърли колана през рамо и също тъй бързо изхлузи тежкото си кожено яке: опитваше се с резки движения да задържи вниманието на койота върху себе си. Имаше чувството, че в жълтите очи на звяра се чете същият безизразен поглед, който бе забелязал у полицая.
Момчето провря задника си през решетките и шумно си пое въздух. Джони дори намери време да се запита как ли на него биха му подействали ледените метални пръчки. Койотът понечи да се обърне по посока на звука, затова Джони грабна дрехата си за яката и замахна, преди да е станало късно. Ако заради колана животното не беше направило една-две крачки към килията му, сега якето едва ли щеше да го достигне… Но койотът се беше приближил и кожената дреха обърса лявото му рамо. Още при допира на якето до козината му звярът се извърна и челюстта му захапа с такава сила материята, че Джони едва не си изтърва дрехата. Не койотът, а той се оказа тегленият, и от изненада се удари право в решетките пред себе си. Челото му изпука в желязото, пред очите му преминаха червени вълни, само за късмет подутият му нос нацели спасителното празно пространство между пръчките.