— Да присвоиш от някого си нещо и да го задържиш за себе си е кражба. Да си присвоиш нещо от някого и да го предадеш другиму в замяна на колкото се може по-голямо количество пари — това е търговия. Кражбата е много глупава, защото се задоволява с печалба, при това рискована, само веднъж, когато търговията печели двойно, без риск.
В атмосфера от такъв род нравствени понятия аз съм израсъл и съм се развивал почти самотен, имайки като ръководство в живота примера на моите родители ежедневно пред очите си. В семействата, които се занимават с дребна търговия, децата израстват повече предоставени на себе си. Няма време да се занимават с тяхното възпитание. От десетгодишна възраст понятието ми за живота беше понятие за кражбата и аз бях убеден — о, по най-невинен начин, уверявам ви, че „изиграването на хората“ съставлява единственото основание на всички обществени отношения.
Колежът определи този чуден и изкривен път, когото трябваше да следвам в живота, понеже там се запознах със знаменития бъдещ министър Йожен Мортен.
Син на кръчмар, подготвен за политическа дейност, както аз към търговска от своя баща, който беше главен агент през време на изборите в окръга, вицепрезидент на гамбетските комитети, основател на различни лиги, общества на съпротива и професионални синдикати, Йожен отначало още криеше в душата си „истински държавен човек“.
Независимо от това, че беше стипендиант, той изведнъж ни внуши уважение към себе си чрез несъмненото превъзходство над нас в нахалство и неделикатност, а също с особения род бъбривост, тържествено и безсъдържателно, която ни ентусиазираше. Свръх това той бе наследил от баща си полезната мания да организира. За няколко седмици бързо преобърна двора на колежа на разни родове групи и подгрупи, комитети и подкомитети, в които се избираше за председател, секретар и ковчежник в едно и също време. Тук имаше група играчи на топ, на въртележка, на прескачане, на гоненица, на маршировка, комитет по гимнастика, лига на трапеца, синдикат на тичане със свързани крака и т.н. Всеки член на тия различни групи беше длъжен да внася в централната каса, т.е. в джоба на нашия приятел, по пет сантима ежемесечно, което, освен другите привилегии, даваше право да се получава вестник. Той излизаше всеки три месеца и се редактираше от Йожен Мортен за пропагандиране идеите и защита на интересите на тия многочислени общества, „автономни и солидарни“, както той провъзгласяваше. Общите лоши инстинкти и еднаквите апетити скоро ни сближиха и преобърнаха нашата тясна дружба в жадна и непрекъсната експлоатация на нашите другари, които се гордееха, че се записват членове в синдикатите. Аз скоро разбрах, че не съм най-силният в това общество; но именно затова по-здраво се присъединявах към съдбата на честолюбивия другар. Неудостоен с равен дял, все пак получавах нещичко… Уви, аз всякога съм получавал само трохи от сладките, които моят другар опустошаваше. По-късно се видях с Йожен при тежки и скръбни обстоятелства в моя живот. Благодарение на привичката „да изиграва хората“, баща ми свърши с това, че сам бе „изигран“. Несполучлива доставка, която отрови, струва ми се, цяла казарма, беше причината за това плачевно приключение, което увенча с гибел нашата фирма, основана през 1794 г. Може би баща ми би преживял своето безчестие, защото бе му известна безкрайната снизходителност на тая епоха, в която живееше; но той не можа да преживее разорението. Една прекрасна вечер умря от апоплексия. Умря, като остави мене и майка ми без средства.
Като не можех вече да разчитам на него, бях принуден да се издигам със собствените си сили и като се отървах от майчините ридания, аз се замъкнах в Париж, дето Йожен Мортен ме посрещна най-добре.
Той се издигаше малко по малко. Залагаше на ловко експлоатирани протекции в парламентарната среда, приспособенчеството на своята натура и на пълното отсъствие на избор в средствата и вече заставяше да говорят благосклонно за него в пресата, в политическия и във финансовия свят.
Веднага той се възползува от мене за мръсни работи, но и аз не закъснях, живуркайки неизменно в неговата сянка, да придобия значение подобно на неговото, от което не извлякох нищо съществено. Не ми достигаше постоянство в злото. Не че изпитвах закъснели угризения на съвестта и скоропреходни желания за честен живот; не някаква си дяволска страст, някаква си необяснима злоба ме караше да напускам най-добре уредените работи и с разтворени пръсти да стискам някое гърло с най-хищна жажда. Като притежавах първостепенни практически качества, аз нямах упорството на човек, който действува. Не се ли криеше под маската на негодник, какъвто бях аз, починал поет?