Изведнъж в стената от сливови дървета се откри огромен отвор, един вид арка от светлина и цветя. Пред нас бе камбаната, грамадната и ужасна камбана… Тежкото й тяло, покрито с черен лак и изпъстрено със златни надписи и червени маски, напомняше по своите контури храм и странно блестеше на слънцето. Земята наоколо бе постлана с дебел пласт пясък, който заглушаваше шума на стъпките. Всичкото това пространство, заето от камбаната, бе оградено със стена от цъфнали сливови дървета, натежали с бели букети цвят. В средата на тоя червено-бял кръг камбаната напомняше зловещо привидение.
Чак сега разбрахме над какво бяха се навели двамата човека с мършавите тела, които, при влизането ни в тая част на градината, видяхме под купола на камбаната. Те отвързваха от ремъците един труп. Той имаше цвят на глина, бе съвършено гол и с лице обърнато към земята. Беше ужасно сгърчен, с напрегнати мускули и отекъл на места. Виждаше се, че осъденият дълго се е борил и напразно се е мъчил да разкъса ремъците. От тези отчаяни усилия вървите на ремъците са се впили в тялото му, като са оставили по него тъмнокървави отоци и зеленикави петна от гъста гной. Двамата човека, стъпили с краката върху трупа и превили гръб, снемаха връзките, които повличаха късове месо. Мускулите на ръцете им се изопваха като въжета. От гърлото им ритмически излизаше стон, който преминаваше в дрезгава свирня.
Приближихме се. Пристъпихме още по-близо.
— Виж, миличък — каза Клара, — как всичко това е интересно и оригинално! Какво великолепие! Къде можем да видим подобно зрелище? Място за мъчение, накичено като за бал… И това ослепително стадо от пауни, и публиката, и украшението на тоя празник! Не сме ли преминали зад границите на живота в областта на поетическите блянове на древните легенди? Не си ли ти наистина възхитен? На мене винаги ми се струва, че тук живея в света на мечтите! Признай, любими, че китайците, толкова презирани от тези, които не ги познават, са чудни хора! Никой друг народ не е съумял тъй ясно и разумно да опитоми природата. Какви артисти! Какви поети! Погледни тоя труп, който лежи на червения пясък и напомня със своя цвят древни идоли. Гледай хубаво, защото то е необикновено, струва ти се, че звуците на камбаната са се впили в това тяло, като нещо твърдо и остро… повдигали са мускулите, разкъсвали са жилите, извивали са и са чупили костите… Такъв нежен за слуха звук, толкова очарователен и затрогващ душата, но хиляди пъти по-страшен и мъчителен от всички инструменти на дъртия палач! Представи си: звуковете, които карат влюбените девици да плачат от екстаз и меланхолия, тия същите звукове могат да умъртвяват в неизказани мъки едно жалко човешко тяло… Това е гениално… Чудно мъчение! И тъй незабележимо, понеже става в мрак… Впрочем това умъртвяване, както и смъртта чрез ласки се извършва сега много рядко и тебе ти провървя, защото го виждаш още при първото идване в тая градина. Уверяваха ме, че този начин на умъртвяване има корейски произход, в Корея то се практикува от незапомнени времена. Ако искаш, може да отидем в Корея, корейците са палачи с неподражаема кръвожадност… Техните вази са най-прекрасните на света и са съвършено бели, като да са накисвани… ах! Ако ти знаеш, в човешко семе!
И като се обърна към трупа:
— Интересно е да се знае кой е този човек! На такова погубване в Китай, под камбаната, осъждат само важни престъпници… Съзаклятници против принцовете, сановници, които не се харесват вече на императора. Това е аристократично наказание и почти на почит… — Тя ме хвана за ръката: — Както се вижда, малко те интересува, какво ти говоря. Ти даже не ме слушаш! Само като си помислиш… Камбаната, която звъни… която звъни… тъй нежно! Когато я слушаш отдалеч, спомняш си за тайнствения Великден, за тържествените литургии… за кръщаване… сватби… И при това тя е най-ужасната смърт… То е нечувано… Не е ли така?
Аз нищо не отговорих.