— В мазето ли?
Младежът сви рамене.
— Предполагам. Спомена, че там бил единственият изход оттук. Толкова се бяхме разбързали, когато нахлухме в къщата, а и вътре беше тъмно. Изобщо не съм забелязал дали мазето има прозорци или не. А вие, приятели?
Кери и Хедър поклатиха глави. Ксавиър си прочисти гърлото и след това провери отново мобилния си телефон с надежда да хване сигнал. Все още нямаше нищо. Той изруга тихо на испански.
— Все още ли си носиш телефона? — попита той Брет.
— Да, но в цялата къща няма сигнал. Все едно те го блокират по някакъв начин.
— И сега какво ще правим? — попита Кери.
Ксавиър осъзна, че и тримата се взират в него. Незабелязано се бе превърнал в техен водач. Пресегна се, придърпа Хедър към себе си и я прегърна силно. Целуна я по челото.
— Как е кракът ти? Можеш ли да вървиш?
— Да, по-добре е.
— Задръжте за момент — каза той на групата и след това отиде в ъгъла.
Разтреперан, Ксавиър си свали ципа, извади пениса си и го насочи към стената. Другите не го виждаха в тъмното, но знаеше, че го чуват, понеже миг по-късно Кери се задави от отвращение. Ксавиър се изтърси, вдигна ципа и се върна при групата.
— Наистина ли се налагаше да го направиш тук? — попита Брет.
— Аха, налагаше се. И докато го правех, си мислех. Не можем да се върнем натам, откъдето влязохме. Явно ще трябва да намерим друг път за измъкване. Не знам дали си струва да слизаме в мазето обаче. Хванат ли ни там, може да ни обградят. Според мен си струва да потърсим задна врата или прозорец на горния етаж.
— Прозорците горе сигурно също са блокирани — отбеляза Брет.
— Може би — съгласи се Ксавиър, — но не можем да сме сигурни. Факт е, че не знаем съвсем нищо и ще продължим да не знаем нищо, докато не излезем от тази стая и не проучим със собствените си очи.
— Няма нужда да се дървиш заради това!
— Да, Брет, всъщност има нужда. Понеже твоя е шибаната вина да сме на това смахнато място.
— Пич, може и да не те е светнало, но преди малко видях как размазват мозъка на приятелката ми по цялото шибано място!
Ксавиър се приближи по-плътно до Брет.
— Което нямаше да се случи, ако…
Хедър потупа Ксавиър по рамото.
— Не си полезен!
— Може просто да останем тук — предложи Кери. — Да се скрием. Тук е тъмно. Онези лампи в коридора не проникват навътре в стаята. Можем да се притаим до задната стена и да останем в скривалището, докато някой не ни спаси.
Ксавиър се поспря, преди да отговори, подбирайки внимателно думите си.
— Слушай сега. Тук сме самички. Никой не знае къде сме. Родителите ни си спят в леглата. Не по-рано от утре сутрин може да забележат, че ни няма. Сигурно не разполагаме с толкова време. Няма на кого друг да разчитаме. Трябва да се справим сами!
— Ами гангстерчетата? — възрази Кери. — Все някой ще да е викнал ченгетата, когато те ни подгониха. Някой ще види колата на Тайлър!
— Съмнявам се. Колата вероятно вече е на части. А и не смятам, че в този квартал хората викат ченгетата незабавно. Загубихме достатъчно време. Докато си стоим тук и се караме, онези твари може би се задават по коридора. Хайде всеки да си намери оръжие — каквото и да е — и след това да си обираме крушите оттук!
Те бързо претърсиха стаята. В допълнение към ножа на Ксавиър и самоделната сопа на Кери, Брет намери дълго и назъбено парче счупено стъкло. Откъсна малко плат от ризата си и го уви около стъклото, за да избегне порязването на пръстите си. След това го стисна като кинжал. Хедър си намери тухла. Носеше я с отвращение, сякаш не знаеше за какво да я използва.
— Ако ни нападнат — каза им Ксавиър с усмивка, — промъкни се зад копелетата и ги удряй по главите!
Тя кимна и отвърна на усмивката му, но веселието ѝ бързо изгасна.
— Ела насам! — Ксавиър отново я придърпа към себе си и я целуна по челото. — Слушай. Всичко ще е наред! Ще ни изведа оттук!
— Знам. Вярвам ти.
— Кракът ти ще издържи ли да ходиш?
— Така смятам.
— Тогава да вървим!
Той се вслуша до вратата. След като прецени, че коридорът е пуст, Ксавиър отвори и, хвърлил последен поглед назад към мъртвото джудже, изведе приятелите си в светлината.
Хедър стисна ръката на приятеля си, докато се промъкваха по коридора и навлизаха по-навътре в къщата. Въпреки всичко, което се беше случило, тя вече се чувстваше изненадващо спокойна. Причината — че Ксавиър е до нея. Присъствието му успокояваше. Всъщност тя бе изненадана от промяната, която сякаш го бе връхлетяла през последния един час. Въпреки че не бе мекушав, Ксавиър обикновено се явяваше най-кроткия член на групата им и рядко се обаждаше за нещо. Винаги просто се съгласяваше с това, което решаваха останалите — обикновено Тайлър. Държеше се по същия начин и във връзката си с нея. Обикновено правеше това, което искаше тя.