— Махай се от него, кучко!
Жената се изсмя срещу Кери — високо кикотене, което заглуши писъците на Хедър от тъмната стая.
Кери усети по лицето си внезапен полъх. Погледна нагоре. Право над Брет имаше дупка в тавана — тъмно петно, по-черно от останалата част от коридора. Там висеше отворена тайна врата. Момичето изсумтя в уплашена почуда, когато я осени какво се е случило. Техните похитители бяха запечатали коридора, бяха изключили лампите и ги бяха изчакали да минат под тайната врата. Джуджето бе скочило от тавана право върху Брет.
Жилестата нападателка изръмжа, втренчила поглед в оръжието на Кери.
— Махай се от него! — повтори момичето.
Преди да успее да посегне, Брет се върна в съзнание и замахна към нападателя си с дясната си ръка. Движеше се като на забавен кадър. Изплака и Кери забеляза, че и гласът му е задавен. Пръстите му задрапаха върху рамото на джуджето, което се наведе светкавично напред. Широко отворената му паст се сключи върху китката на младежа.
Брет се опита да си дръпне ръката и изскимтя от отвращение. Кери зяпна. Знаеше какво точно ще последва така сигурно, все едно гледаше лента, която вече е била прожектирана — и макар да вдигна сопата, знаеше, че няма да успее да спре случката навреме.
Жената-джудже захапа. Кръв бликна между устните ѝ и плисна по рамото на Брет. Той изпищя. Ококори очи. Дебелите устни на лицето на джуджето потрепваха. След това то се дръпна рязко назад и разтърси дивашки глава. Кери чу как изхрущяват при строшаването си пръстите на Брет — звук толкова силен, че заглуши дори собствените ѝ писъци.
Младежът наддаде вой. Гласът му се повиши с няколко октави и отекна срещу празните стени и тавана, а джуджето взе да върти яростно глава в опит да откъсне плячката, здраво стисната между челюстите му и най-сетне да откъсне хапката си от ръката на Брет.
Джуджето изръмжа отново. Кери се приближи по-плътно и успя да разгледа засенченото, деформирано лице. Струваше ѝ се сивкаво на светлината на мобилния телефон. Тварта се взираше в нея, докато дъвчеше. Въздъхна, очевидно наслаждавайки се на ястието. От отворената ѝ паст протече черна лига с мехурчета.
Зъбите на изродката дъвчеха месо, сухожилия и кости като месомелачка. Гърлото ѝ подскочи, докато преглъщаше.
Брет се гърчеше на пода, забелил очи и стиснал зъби. Оцелелите му пръсти дращеха по дъските. От чуканчетата плискаше кръв, която се стичаше по вирнатата му длан и нагоре до лакътя му, докато той риташе и се тресеше. Не пищеше, но Кери можеше да познае, че се старае с всички сили. Мускулите на шията му бяха стегнати, а устата му бе зейнала, но единственият звук, който издаваше беше тихо, жалостиво скимтене.
Джуджето се присви и изгрухтя, почти излая, след което отново се нахвърли върху Брет, метна се напред на удължените си крайници. Младежът спазматично се опита да се защити със здравата си ръка, но не бе достатъчно бърз. Тварта се блъсна в хълбока му. Стремително наведе напред глава с широко разтворени хищни челюсти, целейки се в носа му.
А след това Кери завъртя сопата в широка дъга и заби гвоздея в окото на джуджето.
То изпищя — груб, гъргорещ звук — и се юрна с такава скорост, че изби оръжието от ръката на Кери. Затътри се на няколко крачки. Парчето дърво висеше от лицето на ранената изродка и се влачеше по пода. Тварта се заолюлява напред-назад, сякаш се поопомни и се хвърли обратно, втренчена в Кери с оцелялото си око. Препъна се в изпружените крака на Брет и падна по лице на пода. Там и остана да се гърчи спазматично. Червата и пикочния ѝ мехур се изпразниха, заливайки пода и младежа със смрадливи, жълтеникави изпражнения с консистенцията на зеленчукова супа.
Кери посегна надолу, сграбчи шепа от мазната коса на джуджето и дръпна главата му нагоре. След това освободи сопата си. С нея излезе и смачканата очна ябълка, която увисна на края на гвоздея като сплескано, гигантско гроздово зърно. Кери завъртя оръжието в ръцете си и приличният на въже очен нерв се скъса. Разплакана, девойката трескаво разтръска сопата, докато накрая очната ябълка падна от нея. Приземи се в локва изпражнения и кръв.
Кери се взираше в окото, забравила за Ксавиър или Хедър, или дори за Брет. Стоеше вцепенена, трепереше и остана напълно потопена в транс, докато движенията на джуджето се забавяха. Учудващо, но то беше все още живо въпреки тежката травма, които бе претърпяло. Търкаляше се по пода и се опитваше да пълзи, но усилията му дори да се изправи на колене напълно се проваляха. Кери се взираше в противника си ужасена. Джуджето също се взря в нея, въртейки диво едното си око, докато от червеното месо в другата, празната орбита се стичаше тъмна течност. След това изродчето си пое дълъг, трескав дъх и остана неподвижно. По деформираното му лице се разля странно изражение на покой.