Лео се намръщи и се смълча. На лицето му бе изписан задълбочен размисъл. Пери се канеше да го попита над какво умува, но Джамал се обади:
— Мамка му, г-н Уоткинс!
— Какво?
— Никога не съм Ви чувал да говорите толкоз много — обясни момчето. — Мислех си, че винаги сте намръщен и таковата.
Ухилен, Пери понижи глас:
— Не говоря, понеже г-жа Уоткинс не ми дава възможност да се обаждам много-много. Всеки път като си отворя устата да заприказвам, тя ме прекъсва.
Младежите до един се разсмяха, но дори смехът им прозвуча странно в ушите на Пери, все едно циментът и мракът не бяха свикнали с веселието. Съвсем скоро смехът замря. Момчетата се смълчаха отново. Пери запали нова цигара. Вятърът се усилваше и му се наложи да прихлупи пламъчето с длан, за да прихване. Кафявите клони на вцепенените, мъртви дървета, стърчащи от нацепения бетонен тротоар, шумоляха под полъха на бриза. Звучеше като мъртвешка музика.
Всички гледаха къщата и чакаха.
Пери вече не беше съвсем сигурен какво точно чакат.
Когато стигна до дъното на шахтата, Пол с отвращение сбърчи нос. Въздухът миришеше на развалени яйца. Тънко поточе мръсна вода се стичаше по пода на тунела и изчезваше в мрака. Самият тунел всъщност представляваше по-голяма тръба, достатъчно обемна да побере потока на местните и индустриалните отпадни и канализационни води, както и излишъка от отводнителните шахти на улиците. Пол дори се изненада, че вътре в тръбата тече толкова тънка струйка. Като се има предвид броят на къщите в тази част на града, би следвало каналът да е доста по-пълен.
Посвети с фенерчето наоколо, изучавайки обстановката. Тунелът беше достатъчно голям да му позволи да се изправи в него. Темето му опря в тавана и в косата му изпадаха люспи ръжда и лепкави ивици паяжина. Пол се запита лениво дали има начин да изскубе тези канализационни тръби изпод улицата. От гледна точка на стойността си като скрап сигурно струваха колкото златна мина.
След като веднъж се ориентира и очите му се приспособиха, той заджапа в посока към къщата. Вървеше леко приклекнал и стъпваше по-скоро отстрани по тръбата, а не на пода, така че да не му се налага да гази във водата. Лъчът на фенерчето му разкри стари белези от висок прилив по стените. Очевидно в някакъв момент потокът е бил много по-силен и помощен. Сега обаче стените на тръбата бяха покрити с боклуци. Краката му тъпчеха през листа, сбръчкани презервативи, угарки от цигари, пластмасови торбички, смачкани опаковки от храна, празни бутилки, сплъстъци тоалетна хартия, тампони и смачкани бирени кутии — и всякакви други отпадъци, отмити от улиците или пуснати в канала от някоя от къщите отгоре. Пол обмисли възможността да отсее алуминиевите кутийки от боклука, но реши, че няма да си струват усилието. Имаше добър шанс да намери значително по-ценни суровини вътре в изоставената къща.
Смрадта се сгъстяваше с напредването му по тунела и Синурия се съсредоточи върху задачата да диша през устата си. Въздухът беше влажен, но студен. От време на време по лицето го погалваше свеж полъх. Пол се чудеше откъде ли идва. Умуваше също и върху опасността от зараза. Въпреки че беше измъквал скрап от най-разнообразни локации, днес за първи път джапаше през канал. Не беше срещнал все още плаващи изпражнения, а и водата не беше жълта, но това не означаваше, че в канала е чисто. Ами ако по стените или във въздуха имаше бактерии? Бактериите можеха ли да се разнасят по въздушен път? Не го знаеше и откри, че много му се иска да се е образовал навреме. Нямаше начин да отгатне що за инфекции можеше да прихване тук долу. Но все пак напредваше решително, с твърдо намерение да проникне в къщата, след като и бездруго беше стигнал толкова далеч. При преминаването му хлебарките се разбягваха и се юрваха да търчат по закривените стени. В канала беше тихо и мракът изглеждаше потискащ. Пол стискаше здраво фенерчето си, благодарен, че го е взел със себе си. Не можеше да си представи какво е да си заклещен тук долу без никаква светлина.