Когато внезапно се озова на нещо като кръстовище, по негова преценка бе извървял към двайсетина ярда по права, хоризонтална линия. Пред него тунелът се разделяше на три тръби, всяка една с еднакви размери. Пол ги освети с фенерчето, докато преценяваше вариантите. Едната тръба завиваше остро надясно. Другата полека се отклоняваше наляво. Тази в средата продължаваше право напред. От лявата и дясната тръби покапваше вода, но онази в средата беше съвършено суха, с изключение на малка локва застояла, зеленясала течност в началото ѝ. В локвата се гърчеха ситни насекоми. Пол прие, че има най-голяма вероятност средната тръба да стига чак до къщата. Липсата на вода в нея подсказваше, че не се използва. Ако беше свързана с изоставената къща, явно това беше причината. Крадецът на скрап реши да я провери и закрачи напред.
Във въздуха веднага увисна застояла миризма. Усещаха се амонячната смрад на урина и по-острата смрад на изпражнения, но имаше и още нещо по-различно. Нещо, което Пол не можа да разпознае. То му напомняше за месния отдел в магазина за хранителни стоки, но не беше сигурен защо.
Сбърчи нос, когато долови смрадта. Очите му се насълзиха. Вместо да внимава къде стъпва, светна с фенерчето пред себе си, опитвайки се да намери източника на миризмата. Вниманието му остана съсредоточено върху стените. Беше изминал само още няколко крачки, когато подът внезапно изчезна изпод краката му.
Писвайки стреснато, Пол се понесе надолу. Успя да удържи фенерчето си в ръце, въпреки че цопна в езеро от студена, мазна течност. Смрадта го обгърна отвсякъде. Плюейки, Пол подритна, опитвайки се отчаяно да напипа дъно. Вместо това под стъпалата си усети само празно пространство. Заплува кучешката и се огледа ужасено. Осъзна, че отвратителната течност — каквато и да е тя — по-скоро прилича на пюре, отколкото на вода, сякаш отчасти се беше желирала. В нея имаше и парченца твърдо вещество, но той не можа да разпознае какви са. Беше тъмно като в рог, като изключим лъча на фенерчето му, което сочеше нагоре. Той го нагласи и озари околностите със светлина.
Изпищя.
Плуваше в токсична, кафяво-сиво-черна яхния от човешки отпадъци и тоалетна хартия и… нещо друго. Вцепени се, когато осъзна какво представляват останалите съставки. Човешки кости — черепи, фемури, челюсти с все още закрепени на тях зъби, гръбначни стълбове, ребра и натрошени, неразпознаваеми късове — всичко покрито с лепкава, смрадлива течност. И един бърз поглед му стигаше да предположи, че в езерото има достатъчно човешки кости да се сглобят дузини, ако не и стотици скелети. Имаше и животински кости — плъхове, птици и други градски твари, забеляза дори няколко кучешки и котешки черепа. Беше в състояние да познае на какви животни са принадлежали благодарение на няколко семейни разходки до различни музеи по естествена история. Смрадта, която се надигаше от езерото, изпълваше носа му и заплашваше да го задави. Крадецът на скрап заблъска по повърхността и вдигна ръце нагоре. По тях се стичаше сиво-кафява каша, която пръсна в лицето му. Ужасната течност имаше консистенция на сироп.
Въпреки ужаса и обхваналото го отвращение, Пол си спомни за една вестникарска статия, която бе чел преди няколко години. Касаеше някакъв правителствен агент — ФБР или Антитерористите, не беше сигурен за коя от двете агенции ставаше дума. Човекът преследвал група местни терористи в дивите гори на Западна Вирджиния.
Прикритието му се издънило. Терористите го заловили и удавили във външен клозет. Пол не можеше да се сети за по-ужасен начин да умреш от това да се удавиш в лайна.
— Помощ! — изпищя той. — Някой да ми помогне!
Гласът му отекна и се върна някъде отляво. Крадецът насочи фенерчето в тази посока и се помъчи да различи какво вижда в далечината. Забеляза каменен ръб, издигащ се на няколко фута над езерото. Отвъд него имаше голямо помещение с вид на естествена пещера. В светлината на фенерчето отвътре блесна варовик.
Потискайки напъните си за повръщане, Пол заплува към ръба. Пръстите му се пързаляха по камъка, докато се опитваше да се издърпа горе. Инч по инч успя да се освободи от гнусната супа. Измъкването на раменете, кръста и краката му бе съпроводено с мляскащо джвакане. Когато най-сетне се измъкна от езерото, Пол се просна на ръба и се разплака.
Усещаше камъка студен под лицето си. Стисна здраво очи. От носа му протече мръсотия и се спусна по ъгълчетата на устата му. Крадецът се напъна сухо, но не успя да повърне. Отчаяно копнееше за това, дори и само за да прочисти организма си от гадостите, които бе погълнал. Отново отвори очи и простена. Струваше му се, че пещерата се върти. Струваше му се, че ще припадне.