След това нещо го сграбчи и той наистина припадна, но не и преди да успее да съзре нападателя си.
Все още пищеше, когато съзнанието го напусна.
11.
Кери, Хедър, Ксавиър и Брет пълзяха през криволичещ хоризонтален тунел. Ксавиър водеше. Беше увил колана на приятеля си около свития си юмрук и държеше токата под пръстите си, така че да не дрънчи. Плътно го следваше Хедър. Кери пълзеше зад нея. Брет се движеше отзад, като се мъчеше да не изостава много. Останалите постоянно спираха, за да може да ги догони, но той тихо и настоятелно ги подканваше да вървят напред. Кери предполагаше, че Брет е наясно точно колко тежко е състоянието му. Опитваше се да си придава смелост, но страхът в гласа му се долавяше ясно. Зад него оставаше кървава следа.
Тунелът, през който напредваха, беше тесен, а стените се опираха в раменете и бедрата им, докато пълзяха напред. Въздухът миришеше на застояло и беше натежал от смрад на изпражнения. Не беше неприятната миризма на плъши тор — тя сама по себе си беше гадна, но тази беше много по-лоша. Беше задавяща, предизвикваща гадене воня. Кери се опитваше да прецени за какво ли е използвано тунелчето им, но не можа да измисли разумно обяснение. Беше изработено от дърво, а не от метал, следователно не можеше да служи за въздуховод за отопление или климатик. Шахтата изглеждаше по-нова от заобикалящите я стени. Момичето се чудеше дали не е построена доста време след самата къща и ако е така, от кого. А и — отново — с каква цел? Дали джуджетата я бяха конструирали — просто за да могат да скачат върху нищо неподозиращи жертви, след като са ги приклещили в коридора отдолу? Кери потрепери. Ако беше така, то колцина други нещастници се бяха оказвали в същото положение? Колко души бяха загинали на това място?
Кери беше загубила представа откога пълзят. В един момент долови лек намек за повръщано във въздуха и прие, че вероятно минават над мястото, където си беше изпразнила стомаха, след като ухапа езика на чудовището. Напредваха бавно и мълчаливо, говореха си само когато спираха заради Брет, но и тогава комуникираха със сподавен, приглушен шепот и трескаво жестикулиране.
Когато долу под тях тресна врата, Кери за малко да изпищи. И четиримата застинаха. Държаха отворени мобилните си, така че да виждат и бяха настроили опциите на екраните да не се заключат внезапно. Без това скромно осветление тунелът щеше да тъне в пълен мрак. Кери се почуди обаче дали не е по-добре да изключат телефоните си. Ами ако светлината се процеждаше надолу през таваните или някой от тях внезапно хванеше сигнал и дръннеше, докато се криеха? По-належащите страхове изместиха въпросите ѝ с приближаването на тежките, тътнещи стъпки, минаващи под групата. Момичето затаи дъх. Ужасяваше се, че може да изпищи без да иска. Косъмчетата по ръцете ѝ и по врата настръхнаха, докато размишляваше дали е права в предположението си чии са стъпките. Беше почти сигурна, че звучаха точно като на мъжа — на чудовището!, — убило Тайлър и Стефани. Брет им беше съобщил, че името му е Нойджъл. На Кери ѝ звучеше много странно, но, все едно, беше сигурна, че в момента под тях е именно той. И когато Хедър се обърна и я погледна с ококорени очи, разтреперана в зловещото сияние на телефона, Кери осъзна, че и приятелката ѝ храни същите подозрения. Потрепери, припомняйки си облеклото му от чували за боклук и подутия му, инфектиран пенис, от който непрекъснато капеше гной.
Стъпките спряха почти право под тях. След това Нойджъл, ако наистина беше той, простена дълбоко и жалостиво, изключително тъжно. Стенанието нарасна по сила и октави, превръщайки се в бесен писък. Когато Нойджъл даде воля на гнева си, тунелът се разтресе. Брет се пресегна и хвана глезена на Кери със здравата си ръка. Хедър стисна здраво очи и задъвка косата си. Ксавиър остана неподвижен. Кери долови миризма — същото вкиснало мляко, смесено с изпражнения и смрад на пот, която беше надушила и когато Нойджъл ги нападна във фоайето. Вонята не ѝ остави и грам съмнение, че убиецът на Тайлър е право под тях, вбесен и с намерение да си довърши работата. Това означаваше, че всъщност не бяха изпълзяли кой знае колко надалеч по тунела.
Времето сякаш беше спряло. Печалните, гневни викове продължиха цяла безкрайност. Нещо се тресна здравата в стената, след това ударът се повтори. Кери осъзна, че Нойджъл размахва чука си. Съдейки по звука, пробиваше дупки в стените. Чу да се рони мазилка и да се сипят прахоляк и боклук. След известно време тварта под тях спря да блъска и да вие. Кери скръсти пръсти, молейки се наум чудовището да си тръгне. Вместо това Нойджъл кихна три пъти — мощни, влажни взривове, които звучаха като изстрели на пушка. Последва ги серия носови шмъркания. След това стъпките му най-сетне започнаха да се отдалечават, а тварта тихичко си гукаше поднос. Отвратителната миризма се разсея.