Размислите на Кери бяха прекъснати от факта, че връхчетата на пръстите ѝ бръснаха стена. Спря и се вслуша за звук от преследване, но в помещението в момента бе странно тихо. Възможно ли бе нападателите ѝ да са още тук и да се крият в мрака, където са ѝ заложили засада? Дали копелетата не си играеха с жертвите си? Дали не ги караха да си мислят, че имат шанс да избягат, преди в крайна сметка да им се нахвърлят и да ги убият, както се случи с Тайлър и Стеф? Кери избърза сълзите си и стисна очи. Краката я боляха и дробовете ѝ горяха. Беше изтощена — и физически, и емоционално. Внезапно спря да ѝ пука дали ще бъде открита. Имаш нужда от почивка.
Облегна се на стената. Лепкава, влажна глина се просмука през мръсните ѝ джинси. Въпреки опасното си положение, Кери се заинтригува. Прокара длани по протежението на стената в опит да я проучи. Очакваше да напипа каменни блокове. От това зидат мазетата в крайна сметка, нали? Когато слязоха долу, определено имаше каменни стени. Вместо това обаче този участък на подземната тъмница бе облицован с неравни дървени дъски. Широките процепи между тях позволяваха на мократа пръст да изтече в гъста каша. Толкова близо до стената въздухът беше натежал от дълбоката миризма на мухъл и разложение. Направо задушаваше. Кери се постара да потисне кашлицата си, понеже не искаше да издава мястото си и се премести по-надясно. Стъпи в поредната локва и с двата си крака. Тази беше по-широка и по-дълбока от предишната. Кери обви раменете си с ръце и потрепери, когато студената вода се просмука и в двете ѝ обувки. Усещането просто влоши ситуацията още повече.
— Мамка му!
Гласът ѝ бе съвсем тих, едва чут дори за собствените ѝ уши, но нещо друго му обърна внимание. Един от нападателите им наддаде вой от недалеч. Кери го чу да души като куче. Падна на колене и запълзя през мократа глина, която цвъркаше между пръстите ѝ, докато момичето се изнасяше. Подът на мазето също бе изчезнал. Този не принадлежеше на сграда, а на нещо… на някъде другаде. Кери не знаеше къде се е озовала. В пещера — може би. Вода имаше навсякъде и дланите ѝ станаха хлъзгави от кал.
Усети как земята под нея полека-лека се накланя надолу — отначало под лек ъгъл, след това внезапно под по-рязък и се наложи да се бори, за да не се хързулне с главата напред. После почвата се промени и Кери наистина започна да се пързаля. Меката, хлъзгава кал все още присъстваше, но дланите ѝ не потъваха в нея колкото преди и тя отново усети текстурата на дърво под пръстите си. Спря се и опипа по протежение на дъската. Беше достатъчно твърда дори да успее да я използва като сопа, ако успее да я откърти. Поне щеше да е равностойна замяна на загубеното преди това оръжие. Дланите на Кери трепереха от нервно изтощение и адреналинов прилив, докато тя опипваше ръбовете на дъската и се опитваше да я разхлаби. Бързо проучване показа, че не става дума за самостоятелна дъска, а за няколко, заковани една за друга. Момичето продължи да рови, пръстите ѝ изчегъртваха калта от дървото, търсейки отчаяно нещо, с което да може да се защити — каквото и да е беше по-добре от нищо…
Тя спря, наклони глава и се вслуша. Душещата твар бе изчезнала или поне бе затихнала отново. Кери се опита да последва примера ѝ, работейки колкото се може по-безшумно. Разполагаше само с онова, което научаваше от допир, но в крайна сметка намери краищата на дъсчената конструкция. Беше по-голяма, отколкото си я представяше. Опита се да повдигне единия и не постигна нищо в отговор на усилията си. Вторият ръб поддаде леко, третият дори се повдигна несигурно на няколко инча, бавно и с влажно джвакане.
„Това е врата — осъзна Кери. — Но накъде води? Към друго мазе? Кой слага врати на пода на пещера?“
Въздухът, бълващ отдолу, миришеше по различен начин. Не по-свеж, но по-малко гаден. Беше приятна промяна. Поемайки си дълбоко дъх, Кери отпусна ръце в чернотата и усети прохладата долу. Пръстите ѝ не успяха да напипат нищо освен празно пространство. Каквото и да бе скрито долу, намираше се твърде дълбоко, за да го напипа. Тя се протегна още по-навътре, стараейки се да намери стъпала или стълба. Точно тогава зад гърба ѝ се разнесе нов звук. Прозвуча като метал, дращещ по камък. Няколко гърлени гласа отекнаха около нея. Тя се вслуша, но гласовете затихнаха до шепоти.