— Какво… какво сте вие?
— Аз съм Съсирек.
— Т-това т-твоето и-име ли е или р-расата ти, или какво?
Циклопът наклони глава и се намръщи, взирайки се в него дълбоко съсредоточен, сякаш се опитваше да проумее какво има предвид Пол.
— Казвам се Съсирек.
— Добре. Сега вече стигнахме до някъде. Аз се казвам Пол. Пол Синурия.
— Не ми пука.
Пол облиза устни.
— Знам, няма нищо. Но, чуй… Съсирек. Чуй. Не се налага да… правиш онова, което се каниш да сториш. Мога да ти се отплатя добре, ако ме пуснеш. Кажи ми какво искаш?
— Да млъкнеш.
— Добре, мога да го направя. Но преди това, кажи ми какво наистина искаш? Ще ти го намеря, без значение какво е то.
— Ти си всичко, от което се нуждаем тук долу. Мозъкът, сърцето ти и бъбреците, а също и много, много месо. Ще използваме дори костите ти.
— Не… чуй… О, Боже…
— Ако беше жена, Скуг може би щеше да иска кожата ти, но сега е зает с онези другите жени, така че ще я използваме за нещо друго.
Пол заекна объркано.
— Тази вечер не си единственият сред нас — продължи Съсирек, шляпвайки един от другите трупове със свободната си ръка. — Нойджъл уби тези двамата. Смаза им главите, така че не можеше да използваме мозъците, но това няма значение, понеже са ни останали доста от вас. Скуг и останалите са на лов за тях в момента. Така че ще си имаме работа тази вечер!
Той вдигна ножа и пристъпи напред, хвана косата на Пол в ръката си и уви пръсти в нея.
— Не! — изпищя крадецът на скрап. — Не, мамка му! Не ме ли чу? Мога да ти дам каквото си пожелаеш!
— Ти не ме чу. Вече ти казах, че си ни донесъл със себе си всичко, от което имаме нужда. Ще те използваме целия, след като съм ти източил кръвта. Така са ни учили и така учим и малките си. Всеки един твой отпадъчен продукт ще влезе в употреба.
Пол се ококори. От гърлото му блъвна смях и този път не успя да го овладее. Смехът му отекна през пещерата.
— Отпадъци — изскимтя той. — О, Винаги се стига до отпадъците! Отпадъци… отпадъци… отпадъци…
— Време е да млъкнеш вече!
Съсирек дръпна здраво косата на Пол, разголвайки гърлото му. След това вдигна ножа и замахна с него. Пленникът стисна очи, предвкусвайки огнената болка, но не усети такава. Беше му малко топло на врата, но в пещерата бе топло по принцип. Чу да тече вода и се опита да се обърне, за да види откъде се разнася звукът, но Съсирек го държеше неподвижен. Пол забеляза, че по касапина има кръв. Прясна кръв, плиснала по грозното му, деформирано циклопско лице и по цялата му ръка. Опита се да го попита откъде е дошла кръвта. Опита се да го помоли още веднъж, да му обясни защо му е станало толкова смешно заради отпадъците, но откри, че не може. Чу слабо хъхрене и се зачуди откъде ли идва пък то. Шумоленето на вода стана по-силно, а горещината на шията му намаля. Той потрепери, внезапно му бе станало студено и ужасно му призля. Хватката на Съсирек се отпусна и погледът на Пол се зарея надолу във варела, над който бе окачен. Примигна. Варелът се пълнеше с…
… кръв?
Чия кръв? Откъде идваше?
И защо в залата изведнъж бе станало толкова студено?
След това Съсирек вдигна отново ножа си, сграбчи пак косата му в шепа и се захвана да му реже главата с яростни, широки замахвания на ножа. Подсвиркваше си, докато работеше. Осъзнал какво се случва, Пол си пожела да припадне, но умря, преди да успее. Последното, което се мярна пред погледа му, беше собственото му обезглавено тяло — Съсирек вдигна главата му, за да му го покаже. От шията му плискаше кръв като от градински маркуч.
Ако Пол можеше, щеше да изпищи.
14.
— Та, какъв е планът?
Лео спря на място и останалите му приятели сториха същото. Крис, Джамал, Маркъс и Дуки бяха тръгнали с тях. Някои от другите им приятели, които преди това се размотаваха по-далеч, се бяха върнали и Пери им каза да останат нащрек и да упътят полицията, ако случайно вземеше да стане така, че синьодрешковците наистина да реагират на повикване на 911.
— Какво?
— Какъв е планът? — попита Пери отново. — Ти си онзи, дето е най-надъхан да свърши тая работа. Та какъв е планът ти за след като влезем вътре?
— Не знам — Лео сви рамене и се намръщи. На лицето му се изписа неувереност. — Предполагам, решил съм, че просто ще влезем там напърчени като дяволи и ще намерим онез ми ти хлапета. Ще наебем който там ги държи в плен, ако изобщо вътре има някой друг.
Пери поклати глава.
— Момчета, гледате прекалено много филми. Това не ви е „Черният Цезар“.
Всички се втренчиха в него и по израженията им ставаше ясно, че понятие си нямат за какво им говори.
— Момчета, вие какво, никога ли не сте гледали „Черният Цезар“? „Малко помощ в Харлем“? Ами „Супермухата“?