Тя продължи напред и очите ѝ се приспособяваха все по-добре към светлината. Видът на стените около нея не беше особено окуражаващ — за укрепването на наклонения тунел бяха използвани груби дървени дъски и полуизгнили парчета плавей. През процепите между дъските се процеждаше черна и червеникава слуз, досущ като пот. Глината зад дъските беше тъмночервена, но тук-там Хедър забеляза да наднича и варовик. Разпозна го благодарение на семестъра, през който изучаваха геология. Очевидно тази част на тунела се обединяваше с естествена варовикова пещера.
Чудеше се дали Ксавиър, Кери или Брет са още живи. Не беше чувала и звук от тях, откакто се загуби. Не беше долавяла и преследвачите си. Тишината беше потискаща и допълваше нещастието ѝ. Хедър се съсредоточи върху светлината пред себе си. Определено ставаше по-ярка. Разбра го със сигурност, когато погледна към ръцете си и видя светлорозовия лак там, където преди бе различавала само смътен сив намек за наличието на ноктите си.
Коридорът започна внезапно да се спуска надолу. Тя нямаше друг избор, освен да го последва. Дъсчените стени изчезнаха, заменени от естествен камък. Въздухът също се промени. Изчезна влажната, горчива миризма на мухъл и кал. С напредването на Хедър мирисът стана по-остър, а атмосферата — по-суха, отколкото тя бе очаквала. Освен това надушваше и други неща — например сол, страннен за такова място аромат и нещо, което ѝ напомни за препарат срещу молци.
Таванът очевидно се снижаваше и Хедър бе принудена да се движи приведена. След още двайсетина фута не ѝ остана друг избор, освен да застане на четири крака и да пълзи. Остри камъчета се забиваха в коленете и ръцете ѝ, а от пукнатини в каменния таван над нея капеше вода и плискаше по главата и гърба ѝ. След това подът отново се изравни и таванът на тунела леко се надигна. Светлината стана достатъчно ярка да я накара да примижи и най-сетне Хедър видя пред себе си нещо по-различно от нащърбени стени.
Тя изпълзя напред в помещение, което бе разчистено и укрепено с дебели колони от дърво и метални тръби — нови и стари. От тавана висяха няколко сталактита, а от пода стърчаха сталагмити, но като цяло пространството бе достъпно. Хедър никога не бе успявала да оценява добре разстояния, но предположи, че пещерата е поне петнайсет фута дълга и три пъти по-широко от самия тунел. Нямаше други изходи и входове, като изключим малка, неравна дупка в задната стена. Пукнатината изглеждаше голяма колкото да побере куче, но не и човешко същество. Доволна, че в помещението не се крие никой, Хедър се изправи на босите си крака, раздвижи ставите си и се озърна невярващо.
В пещерата имаше мебели. Голяма част бяха стари и в твърде ужасно състояние. До едната стена, ръб до ръб, бяха подредени четири метални легла. Върху всяко имаше проснати гниещи одеяла, мухлясали дрехи и парчета вестник, покриващи ги като гнезда. Платът изглеждаше стар като мебелите и по-голямата част представляваше просто парцали. Срещу отсрещната стена бе облегната криво ниска масичка. Тя беше покрита с пожълтели листове хартия и няколко тумбести, деформирани гърнета с вид на изработени от ученик в началното училище.
Хедър присви очи срещу яркия блясък — светлината идваше от стар керосинов фенер, окачен над масата. Пламъкът бе намален, но дори и така от него се вдигаше гъст, мазен дим. Това обясняваше мириса на сол и странни химикали, който ѝ бе направил впечатление по-рано.
Листовете по масата бяха затиснати с грънците, явно за да не отлетят при някой полъх. Макар че почти не се долавяше движение на въздуха, димът на лампата се къдреше към далечната стена, където потъваше в пукнатината.
Хедър нямаше представа колко време стаята ще остане празна или дали преследвачите още са подир нея. Бързо огледа листовете, просто колкото да види дали може да намери някаква информация, която да ѝ помогне в случая. Хартията се набръчкваше от допира ѝ. Тя се намръщи. Листовете изглеждаха странно. Вместо с мастило, изглежда бяха изписани с помощта на кал — или кръв. Краснописът бе груб и труден за разчитане. Тя ги изблъска встрани в търсене на нещо, което би могла да използва като оръжие. Наръч стари снимки падна на земята. Наведе се и ги разгледа. Бяха омачкани и избелели, но лицата на хората и къщите в далечината се различаваха доста добре. Съдейки по дрехите, които носеха моделите на снимките, Хедър предположи, че датират някъде от трийсетте години. Всички къщи бяха като тази в края на улицата, само че нови. Всъщност на поне няколко снимки май бе изобразена именно тази къща.