Хедър постави фотосите обратно на масата. След това поклати глава и затвори очи за момент. Нищо от видяното нямаше смисъл. Снимките. Стаята. Пълното с капани обиталище. Пещерите. Убийците. Във филмите винаги в крайна сметка се намираше обяснение, но това бе реалният живот и поне за момента не се очертаваше ситуацията да ѝ се изясни. Бе видяла как избиват приятелите ѝ и все още не знаеше кой го бе сторил — или защо.
На Хедър ѝ хрумна, че след като е в пещера, може би вече не се намира под къщата. Не знаеше колко далеч под земята се намира, но може би имаше някакъв минимален шанс да хване сигнал на телефона. Решила, че е достатъчно безопасно да рискува да светне екрана му отново, тя го извади от джинсите си и го отвори. Виждаше се, че сигнал няма. Все пак се опита да набере 911. Телефонът избибипка веднъж и по екрана се плъзна надписът „ВРЪЗКАТА НЕВЪЗМОЖНА“. Хедър с въздишка снима листовете хартия, фотографиите и помещението — помнеше смътно, че Ксавиър имаше желание да документира колкото се може повече, за да покажат всичко това на властите, щом успеят да избягат.
Той щеше да се гордее, че се е сетила — ако и като се съберяха отново. Прехапала устна, Хедър спря да снима с камерата и след това прибра отново телефона. Нямаше смисъл да хаби батерията, докато разполага с друг източник на светлина.
Порови още малко из листовете и намери стар нож за масло, наточен като бръснач. Не беше кой знае какво, но я накара да се почувства по-добре. До ножа имаше някакви странни рисунки — диаграми на фигури-клечици, описващи човешката анатомия и сцени на мъчения и извращения. Всички бяха нарисувани по същия грубоват начин като почерка на изписаните листове. Изглеждаха като дело на зло, малоумно дете.
Хедър се канеше да разглежда рисунките още, но чу нечия кашлица в далечината — звукът отекна в тунела, който вече бе оставила зад гърба си. Забързана почти панически, тя грабна ножа за масло и внимателно откачи керосиновия фенер от куката на стената. Малко копче в основата на лампата държеше пламъка нисък. Завъртя го надясно, то се мръдна с изнервящо скърцане. Фитилът се вдигна по-високо и се запали, грейвайки вътре в лампата. Гъст, черен дим блъвна през комина отгоре.
Доволна, Хедър забърза към пукнатината в дъното на пещерата. Щеше да ѝ е трудно да влезе, но нямаше особен избор. Коленичи, изпълзя в тясното пространство и продължи нататък. Откри, че се е озовала в поредния тунел. Фенерът съскаше и плюеше заради постоянното тръскане. Стените сякаш я притискаха и след няколко крачки ѝ стана трудно да се пропъхва в цепнатината на каменните стени, но това не я спря. Въпреки тясното пространство, чувстваше се по-спокойна този път — заради фенера и ножа. Тунелът се издигаше равномерно и Хедър го последва с надеждата да я изведе чак до повърхността.
Мислеше си за квартала отгоре и колко страховит и нечовешки им се бе струвал, докато караха през него. Сега не можеше да дочака да го види отново. Поне доколкото я касаеше, в сравнение със сегашната обстановка, гетото беше същински рай.
Хедър се молеше, докато продължаваше да се изкачва.
Изтощена, Кери дълго време лежа неподвижно със затворени очи. Нямаше представа откога е на това място. Когато се отърси от вцепенението си, главата и мускулите я боляха, а челюстта ѝ бе схваната от стискането на зъби. Бавно се обърна и облиза устни, вкусвайки кал. Почуди се лениво на какво ли прилича в момента, след като се е въргаляла в мръсотия и кръв цяла нощ. Какво ли щеше да си помисли Тайлър за…
— Тайлър… — гласът ѝ се пречупи.
Не. Нямаше време за това. Струваше ѝ се, че от смъртта му насам не е правила друго, освен да отскача от една емоционална крайност в друга. Беше развалина, след това женски Рамбо, а след това отново развалина. Искаше да поспи. Просто да си лежи в калта и да заспи.
За няколко минути бе имала най-прекрасния сън — полуспомен и полуполет на въображението. Към края на миналото лято те с Тайлър и групата бяха отишли в Ню Джърси и една сутрин бяха стигнали чак до Кейп Мей. Къщите там бяха до една прекрасни и ярко оцветени, а имаше и фар, и те всички се качиха на върха му и снимаха оттам. После, след като им писна, се разходиха по крайбрежната улица на Уайлдууд, повозиха се на влакчетата и хранеха с картофки и пърженки чайките. Прекараха си страхотно. Тайлър беше в чудесно настроение. На аркадата ѝ спечели ужасна розова плюшена горила с фалшиви клепки. Кери го накара да влачи огромната играчка през следващите няколко часа. Някъде у дома пазеше снимка на тях тримата с маймуната, седнали заедно на виенското колело, ухилени като луди. Те с Тайлър бяха изгорели от слънцето до по-тъмночервено от плюшеното животно. Тази част от съня си беше точен спомен.