Пикочният му мехур бе препълнен. Имаше нужда да се изпикае, но Ксавиър се страхуваше, че ако го стори, звукът или миризмата ще издадат местоположението му.
Разнесоха се тътрещи се стъпки, които го накараха да трепне. Идваха от друга посока спрямо приглушените гласове. Малко по-късно трети глас се присъедини към разговора, но за разлика от останалите, поне неговата реч бе разбираема, макар и отчасти. Звучеше така, сякаш гърлото му е пълно с бодлива тел.
— Какво правите вие двамата? Мисля, че ви казах да ловувате! Достатъчно тъпо е, че ги изпуснахме преди това в цялата бъркотия. Но колкото по-дълго време се мотаят тук долу на свобода, ще става все по-зле!
Забележката му предизвика неразбираем, но възбуден отговор. След това новодошлият заговори отново.
— Ето, точно заради това трябва да стоите вкъщи и да помагате да правят човешка кървавица или да се грижите за огньовете. Знаех си, че вие двамата не сте достатъчно пораснали да ловувате все още. Връщайте се. Нойджъл и останалите ще се справят с лова.
Още бърборене. Този път звучеше обидено.
— Не ми пука. Не можете да ловувате, ако просто си стърчите, играете си взаимно с пишкалцата си и ги карате да пускат мляко. Сега се махайте. Кажете на Съсирек, че съм ви пратил да му помагате. Той има в момента един окачен, прясно почистен и одран. Искам да извадите всички кости, да ги начупите и да изцедите съдържанието им. Също и очите, както и акащите му тръби. Ще си направим чудесна кървавица с всичките тези съставки.
Друг неразбираем отговор.
— Я не бъди тъп. Не може да издоиш човек, ако е мъртъв. Сега се махай!
Ксавиър ги чу как се разбързват. Малко по-късно и третият чифт стъпки заглъхна. Той изчака още десетина минути, преди да се убеди напълно, че отново е съвсем сам. След това, неспособен да се сдържа повече, дръпна ципа си и се изпика. Искаше да простене от облекчение, но вместо това сдържа дъх. Потрепери от усещането. Струята беше гореща и тежка и опръска краката му. Насили се да не се задави, когато пикнята заля обувките и маншета на панталона му. Страхът му изчезна и гневът се върна — дълбока и дива ярост, която се загнезди в основата на черепа му и пулсираше със свой собствен живот.
Макар че нямаше как да бъде сигурен, съдейки по подслушания разговор, за Ксавиър бе очевидно, че поне един от приятелите му е бил заловен и убит. Почуди се кой ли. След това му хрумна, че може би говорещият е имал предвид Тайлър или Стефани — или може би някой, когото дори не познаваха. Някой от квартала например? Някой наркоман или бездомник.
Нямаше значение кой е жертвата всъщност. Ксавиър въпреки всичко възнамеряваше да убие всяко едно от тези проклети същества, на което се натъкне. Без повече криене. Без повече опикаване. Без повече да се скатава. Отърси крака един по един, гримасничейки при потриването на мокрите чорапи в кожата му. След това тръгна отново напред, пристъпвайки предпазливо и полагайки усилия да пази пълна тишина.
Не беше сигурен какво разстояние е изминал или колко минути са изтекли, преди отново да чуе гласовете. Бяха приглушени и далечни. Забави ход и се прокрадна, прикривайки се колкото се може по-добре. Ръцете му трепереха и зъбите му тракаха от адреналина и гнева, препускащ през тялото му. Ксавиър устоя на нуждата да се втурне сляпо напред, крещейки от ярост и замахвайки в тъмното.
Докато напредваше, забеляза искрица светлина пред себе си, идваща от същата посока като гласовете. Когато се приближи, различи, че това е лъч на фенерче — слабо, но все пак ефикасно в тази почти пълна тъмнина. Ксавиър се позабави в очакване очите му да се приспособят и след това пристъпи напред отново. Разговорите продължиха, събеседниците не бяха усетили присъствието му. Той се придвижи по-напред, докато най-сетне успя да види силуетите им. След това се затаи, изчаквайки зрението му да привикне към внезапната светлина. Дишаше бавно, плитко и се опита да остане напълно неподвижен.
Бяха общо трима. Не ги различаваше ясно. Бяха твърде близо един до друг, но виждаше достатъчно, за да се отврати. Единствените сходства помежду им, които се забелязваха, бяха техните изумителни уродства. Две от тварите бяха деформирани. Кожите им бяха лъснати от мазна пот, а острата им, сплъстена коса беше тънка и дълга, сякаш никога не е била подстригвана. Не носеха дрехи, но се бяха боядисали в кал и я бяха избърсали на определени места, за да им служи като отличителни белези. И двете бяха очевидно женски.