Третият силует беше на мъж. В началото Ксавиър го помисли за жена, но след като се вгледа по-внимателно различи, че всъщност това е мъж, навлякъл женска загоряла и добре запазена кожа. Запита се дали това е същият маниак, с който се бе срещнал и Брет или е някой друг с подобен фетиш. Мъжът изглеждаше по-възрастен от женските. Беше по-висок и имаше широки рамене, които изпъкваха под кожения му костюм при всяко леко движение. Ужасен, Ксавиър се зачуди как ли е направен кошмарният костюм, че да прилепва така плътно по тялото. „Плътно по кожата“ — помисли си и прехапа устна, за да не изпищи.
Огледа мъжа по-внимателно. Поне доколкото се виждаше, по тялото му нямаше тлъстини. Дрехата от женска кожа не се издуваше от изпъкнало коремче или нависнал стомах. Ксавиър не се и съмняваше, че дебелите пръсти на ръцете на мъжа могат да преровят добре пресованата пръст около него с лекота, а дължината на ноктите му предполагаше, че копаенето като къртица няма да е нищо ново за него. Но най-изненадващото беше, че коланът на Брет висеше от свития юмрук на мъжа с женската кожа. Това беше същият нападател, изскубнал го от Ксавиър по време на първоначалния бой!
Младежът насочи отново вниманието си към жените. Тази с фенерчето имаше твърди мускули по протежение на голия си гръб. Пръстите ѝ обаче бяха споени заедно с дебели възли от сива плът, заради които изглеждаше, все едно носи бейзболни ръкавици на всяка ръка. Същата излишна кожа покриваше и остатъка от тялото ѝ под калта, от лицето до краката, като отвратително подут ръбец на рана.
Другата женска изглеждаше много млада, може би не бе навлязла в юношеството, и макар че косата ѝ беше относително тънка и прилепена с кал, покриваше цялото ѝ тяло. Очите ѝ изглеждаха твърде големи за главата, горе-долу по същия начин, по който японските анимации изглеждат деформирани, но без присъщата им симетрия. Едното око беше овално, но прекалено голямо. Другото беше почти идеално обло и сякаш изпъкваше от ябълката си.
— Нищо не сме видели, Скуг — обясняваше жената с фенерчето на мъжа.
Ксавиър трябваше да се напряга, за да я разбере. Гласът ѝ бе завален и бавен, сякаш говореше с памучно топче в устата. Мъжът — Скуг — се наведе напред, също вслушан старателно в нея. Ксавиър се зачуди дали ръбците по тялото на говорещата не продължават и по езика или по небцето на устата ѝ.
— Не питах дали сте видели нещо — каза Скуг. Както се оказа, именно той се бе скарал преди малко на двамата други изроди. — Питах къде сте били!
Жената завъртя фенерчето наоколо и Ксавиър се приведе, за да не го забележат, когато лъчът мина над главата му.
— Навсякъде наоколо. Не може да са минали оттук. Може Нойджъл да ги е хванал всичките.
Скуг въздъхна разочаровано. Сграбчи колана с две ръце и изплющя с него. Жените подскочиха.
— Нойджъл не може да ги е убил всичките — каза той. — Понеже когато оставих Нойджъл, още си играеше с онази, която бе убил.
Жените се засмяха.
— Правеше ли онова нещо с чекора си? — попита Белязаното лице.
Скуг кимна.
— Аха. Беше смазал главата на момчето в стената и след това чукаше дупката. Не знам как успява да се не се пореже на парчетата от черепа. Тия чудесии понякога са бая остри. Но той обожава тоя номер. Може би ще ви остави да близнете малко мозък от чепа му после.
— Ъъъ, не! — възрази Белязаното лице, ококорила очи. — Прекалено е голям за устата ми, а последния път ме хапеха и бълхи по лицето. Той си има цяло гнездо там долу.
— Това е протеин. Трябвало е да ги изпощиш от него и да ги изядеш. И бездруго сигурно няма да получиш нищо друго. Каквито сте безполезни, не сте направили нищо, с което да си заслужите пиршеството тази нощ. А не сме имали такова изобилие от много дълго време!
Белязаното лице се нацупи:
— Бъди мил с нас, Скуг! Знаеш, че се старая да уча младите да говорят!
— Е, не се справяш особено добре. А сега да се върнем на темата. Една от женските ми избяга преди малко. Трябва да я догоним. И останалите също.
Косматата, мълчалива женска внезапно врътна глава в посока на Ксавиър и подуши въздуха. Устните ѝ потрепваха, а очите ѝ сякаш се ококориха още повече. Тънка лига прокапа от отворените ѝ устни.
— Какво ѝ има? — попита Скуг. — Я светни тоя светилник нататък!
Преди да успее да мръдне, Ксавиър се оказа прикован от лъча на фенерчето. И трите изрода изкрещяха от изненада и потрес. Младежът знаеше точно как се чувстват. Преди дори да си поеме дъх, косматото момиче се задвижи. Тя се приведе ниско и му се нахвърли, разперила пръсти като орлови нокти.