Ксавиър се опита да блокира атаката с вдигната ръка, но бе стоял неподвижен твърде дълго и краката му поддаваха. Вместо да отбие нападението, той изгуби равновесие и се блъсна в стената. Запази достатъчно здрав разум да обърне бедрото си и да защити чувствителните си части, но закъсня прекомерно, за да спре атаката. Момичето се стовари върху него като ковашки чук, а назъбените ѝ нокти съдраха ръкава му и се забиха в плътта на ръката му. Ксавиър се търколи назад, крещейки от болка. Момичето се държеше за ръката му и падна заедно с него. Приземи се, яхнала гърдите му. Ръмжеше и звучеше по-скоро като звяр, отколкото като човек. Заби юмрук в стомаха му. Въздухът изскочи от дробовете на Ксавиър. Тя го последва с удар на косъм от топките му.
Ксавиър отвръщаше на ударите по-неефективно и от бебе. Опита се да седне и да я избута от себе си, но момичето замахна с една ръка, удряйки му шамар с опакото на дланта си. Силата на удара тресна главата му в утъпканата пръст отдолу. Пред очите на младежа затанцуваха звезди. Ноктите се забиха в ръката му отново. Ксавиър усети парене и след това по китката и мишницата му протече топла течност. Болката беше силна и стомахът му се преобърна.
Момичето се стрелна напред, бързо като нападаща кобра и Ксавиър дръпна глава настрани точно навреме да избегне обелването на половината си буза под зъбите ѝ.
— Исусе Христе! Махни се от мен, кучко!
— Нека ѝ помогнем с този — чу да казва Скуг. В хрипливия, задавен глас на изрода се долавяше веселие.
Момичето издаде сумтене и се опита да удари Ксавиър отново, използвайки същевременно краката си да го придържа на място. Главата ѝ се стрелна напред, зъбите щракаха. Зад нея Скуг и другата жена пристъпиха по-наблизо, с диви и гладнишки изражения. Фенерчето в ръката на жената беше метално, а не пластмасово и Ксавиър беше убеден, че ако тя успее да го удари с него, то определено ще нанесе сериозна травма на главата му.
— Този все още има сили да се бори — каза Скуг. — Ще трябва да му пуснем малко кръвчица, преди да го занесем на останалите. Да го поотслабим. Но не да го убиваме, ей! Много мразя да им влача телата към къщи. Много по-добре е, ако ходят на собствените си крака. Съсирек същото го казва. Каза, че колкото по-прясна е плячката, толкова по-хубав е вкусът!
Ксавиър отново се опита да избута момичето от себе си и да седне, но преди да успее, върху него се нахвърлиха и останалите, приковавайки ръцете и главата му. Разпънаха го, притиснаха подобните си на орлови нокти пръсти към меката плът на китките му и ги разцепиха, пускайки му кръв. Ксавиър се гърчеше и напъваше, но тримата, взети заедно, му идваха прекалено много. Беше способен само да крещи.
— Стига толкова — посъветва Скуг жените, облизвайки усти, докато гледаше как кръвта тече. — Не режете по-дълбоко, иначе ще изкърви твърде бързо. Искаме просто да го омаломощим. Не да умре. Или поне още не!
— Копелета такива! — изпъшка Ксавиър. — Мръсни, проклети…
Скуг го удари по скулата с кокалчетата си. Ксавиър се опита да захапе ръката на изрода, но мъжът с женска кожа я дръпна сръчно. Зъбите на младежа щракнаха само върху въздух. Усети топлата влага да протича по ръцете му и да прокапва от връхчетата на пръстите му.
Скуг разлюля колана и го завъртя напред-назад пред лицето на Ксавиър.
— Това ли търсеше? Приятелката ти го разпозна преди малко.
Ксавиър усети как на челото и на врата му изпъкват вени.
— Какво си ѝ направил, шибан извратеняк?
— Не се притеснявай — подигра му се Скуг, — тя се измъкна, но няма да остане задълго на свобода.
— Този е опасен — отбеляза Белязаното лице. — Ще трябва да му извадим зъбите. Сега ли да го направя или като се приберем у дома?
Ужасен, Ксавиър си спомни за старо филмче с Бъгс Бъни, което бе гледал като дете. Елмър Фъд беше тръгнал на лов за Бъгс, но шантавият зауек бе убедил глупавия ловец да стреля вместо това по Дафи Дък. Последва номер, по време на който Бъгс бе попитал:
— Сега ли искаш да го гръмнеш или ще чакаш да се прибереш у дома?
При все ужаса си, при все болката и при все усещането за собствената му стичаща се по китките топла като сироп кръв, Ксавиър се ухили на абсурдния спомен.
Скуг го удари отново.
— Ставай на крака! Не ме карай да те моля два пъти. Ако го сториш, ще ти отрежа чепчето и ще ти го завра в устата, за да изтрия тази глупава усмивчица от лицето ти — и няма да ми пука дали ще изкървиш до смърт междувременно. Готов съм да се обзаложа, че за пръв път ще папаш мъжко, така ли е?