Джуджето изписука в отговор.
— Прави каквото ти казвам, прекъсни го — отвърна Скуг. — Няма да те нарани, ако му кажеш, че аз те пращам. И бездруго в тиквата на хлапето няма как да е останало много мозък. Може да се погрижи да си пръска семето после. Сега ни трябва в лова!
Джуджето отдаде почти комично чест с една ръка, след което се обърна и се втурна в страничния тунел.
— И му кажи да не изчуква тия шестимата в главите, след като ги убие — додаде Скуг след бягащия си събеседник. След това се извърна към жените и посочи Ксавиър. — Едно от другарчетата на този — предполагам, че е момичето, което преследвах преди това — е близо до детската ясла. Бебетата са се включили. Възнамерявам да се погрижа за това, понеже явно вие останалите, мамка ви, не можете да се справите с положението. Вие го настанете. Кажете на Съсирек, че идват и още. Появили са се група новодошли. Сега са при вратата. Предайте на колача, че Нойджъл ще ги свали долу. И му помогнете с разфасоването, ако се налага.
Жените кимнаха, приемайки задачата си. Скуг мрачно се отдалечи и изчезна в мрака, отстъпвайки назад по коридора, откъдето бяха дошли. Ксавиър се опита да извлече някакъв смисъл от чутото току-що. Новодошли? Кои ли можеха да са? Полицията? Гангстерчетата, които ги бяха натикали първоначално в тази къща с преследването си? Може би родителите им, които ги търсеха, след като бяха намерили колата? И кой беше при яслата — каквото и да представлява това? Скуг беше споменал, че е жена, една от спътничките на Ксавиър. Което означаваше, че г или Хедър, или Кери. Младежът изпита желание да им извика, без значение дали всъщност ще го чуят, и да им каже да се скрият, понеже Скуг отива към тях, но подобно усилие щеше да е загуба на енергия. Той щеше да допринесе повече да им помогне, ако беше свободен. След това му хрумна друга мисъл. Скуг два пъти беше споменал Нойджъл и нещо в смисъл, че чука череп на някого. Първия път Ксавиър не обърна внимание, но втория път Скуг бе отбелязал, че тази гадост се случва близо до стълбите на мазето. Беше ли жертвата някой от приятелите му? Дали не беше Хедър?
Сърцето на Ксавиър се разтупка. Заля го вълна от припряна необходимост. Трябваше да се измъкне — и то сега, веднага, както заради двете си приятелки, така и заради себе си. След напускането на Скуг шансовете що-годе се бяха изравнили. Усещаше, че това може да е последната му възможност да избяга. Съсредоточи се върху дишането си и се постара едновременно да се успокои и да се свести. Позволи на жените да го водят напред, докато не се увери, че Скуг вече не може да ги чуе. След това си пое дълбоко дъх и се зае да осъществи набелязания си предварително план.
Килна се напред, премествайки центъра на тежестта си. В същото време се загърчи, опитвайки се отчаяно да освободи ръцете си от хватката на похитителките си. Планът му проработи, но не без последствия. Фенерчето на момичетата издрънча на пода. Ксавиър с лекота измъкна лявата си ръка от хватката на Белязаното лице, но косматото момиче още по-здраво стисна десницата му. Ноктите ѝ се забиха в раната му и кръвта бликна отново. Ксавиър с писък изкопчи ръката си и се препъна напред, блъскайки се в стената на тунела.
Отърси глава, опитвайки се и да се върне в свяст, и да намери опора. Косматата му се нахвърли. Ксавиър се обърна с лице към противничката си, която го сграбчи за лявата ръка и го дръпна към себе си. Едновременно с това му изви ръката, тъй че ранената му китка и длан бяха обърнати нагоре, а пръстите огънати назад. Мълниеносно наведе глава. Очите и зъбите ѝ блеснаха в тъмното. Щом устата ѝ спусна към дланта му му, Ксавиър сграбчи горната ѝ устна с пръсти и дръпна. Момичето изпищя задавено и го пусна. Той яростно и с все сили задърпа устната към себе си. Плътта се разтегна като топла дъвка, оставена на тротоар в летен ден. Ксавиър усети как кожата започва да се къса. След това Белязаното лице свали хватката му с удар на рамото. И Ксавиър, и косматото момиче залитнаха назад.
Той се приземи по опашка и зъбите му болезнено щракнаха. Опита се да стане, но преди да успее, Белязаното лице скочи върху него и го тресна обратно в пода. Зад нея косматото момиче стенеше и квичеше, притиснала устните си с длан. Устата ѝ кървеше и Ксавиър усети прилив на дивашка радост, който изчезна след секунда, когато ноктите на Белязаното лице отвориха четири неравни, кървави резки на бузата му. Устата ѝ зейна и зъбите ѝ се впиха в ранената му китка, още докато се дърпаше, за да я удари отново.
Ксавиър се претърколи настрани и направи всичко възможно да я свали от себе си, но жената се държеше за краката му със стъпала. Твърде късно той осъзна защо. Пръстите ѝ с двойни стави го стискаха като ръце. Усещаше ги така, както си въобразяваше, че се усещат маймунски лапи, способни да се вкопчат не просто в плата на джинсите му, но и в кожата под тях. Тя го стискаше и се търкаляше заедно с него. Зъбите ѝ щракнаха, когато се опита да пробие защитата му. Ксавиър отново блокира и се загърчи да се измъкне. Зад тях косматото момиче продължаваше да стене.