— Слез от мен, мръсна кучко!
Белязаното лице изръмжа, прекрачила отвъд границата на всякаква смислена реч. Зъбите ѝ проблеснаха. Пръстите ѝ се увиха около китката му и дръпнаха неравните краища на раната. Ксавиър изпищя. Ноктите ѝ отвориха нови рани под първия разрез. Бликна прясна кръв. Съскайки, юношата завъртя ръка, откопчвайки хватката ѝ достатъчно, че да завре пръсти и длан нагоре под брадичката на Белязаната. Тя не би могла да го ухапе, ако не можеше да отвори челюсти.
Белязаното лице извъртя глава и се опита да се измъкне, но той не ѝ позволи. Не смееше. Колкото ѝ остри да бяха ноктите ѝ, зъбите ѝ бяха много по-опасни. Ксавиър се сети за нападението върху Брет по-рано през нощта. Не можеше да рискува да изгуби пръст. Приглушен вик на разочарование се измъкна между стиснатите устни на противничката му и той се ухили в отговор.
— Точно така. Какво ще правиш сега, луда гадино?
Белязаното лице продължаваше да се бори. Над рамото ѝ Ксавиър забеляза, че спътничката ѝ се отърсва от вцепенението си и се готви да се присъедини отново към битката. Трябваше да приключва по-бързичко. Пресегна се с другата си ръка и сграбчи Белязаната за ухото, което стисна между пръстите си. Забеляза, че от вътрешната страна на мишницата му тече прясна кръв, но тя само капеше, а не бликаше. Стисна здраво ухото, дърпайки и въртейки с все сили. И чу, и усети как плътта се къса. Белязаното лице изпищя в агония и той дръпна яростно, влагайки всичките си сили в опита да откъсне ухото ѝ напълно. Тя бе прекалено заета от болката си, за да го напада, а косматото момиче се прислони към стената на тунела, явно стреснато от развоя на събитията. Ксавиър дръпна трети път. Уродката се гърчеше върху него, докато той въртеше ухото ѝ. Запищя в един глас с нея, вече без да му пука дали някоя от другите твари може да ги чуе. Беше съсредоточен само върху това да отдели ухото от черепа ѝ. Търкулнаха се в лъча на фенерчето и юношата чу раздирането на кожа. След секунда беше свободен — откъснатото ухо на Белязаното лице остана стиснато в ръката му.
Противничката му наддаде вой в мрака. Ксавиър се изправи на крака, захвърли ухото и я ритна в лицето. Носът ѝ избухна под подметката на обувката му. Ритна отново и я улучи в гърдите. Третият ритник я цапардоса по темето. Безпомощната му противничка омекна. На Ксавиър не му пукаше. Беше прицелил четвърти ритник, когато спътницата на Белязаното лице му скочи на гърба. Кървавите ѝ, подути устни се долепиха до опакото на врата му, но той не усети зъби. Ксавиър осъзна, че тя е или твърде паникьосана да го ухапе, или е увредил устата ѝ повече, отколкото първоначално бе предположил. Едната ѝ ръка се уви около гърлото му. Другата задраска по лицето му. Пръстите ѝ търсеха очните му ябълки. Ксавиър трескаво отстъпи заднешком, олюля се и блъсна ездачката си в каменната стена. Направи крачка напред, приведе се и повтори удара. След няколко сблъсъка косматото момиче се изплъзна от гърба му, изгубило съзнание.
Зинал за въздух, той огледа и двете си противнички. Гърдите им се повдигаха леко, но очите им бяха затворени. Не мислеше, че се преструват, но имаше само един начин да се увери в това. Наклони глава и се вслуша. Тунелът бе тих. Ако отгласите от битката им бяха забелязани, тогава който и да се криеше в тъмното, пазеше тишина. Ксавиър не смяташе обаче, че има шанс да се появят други противници. Беше сигурен, че са сами — поне за момента.
Коленичи до косматото момиче, стегна кървавите си пръсти около топлата ѝ шия и стисна здраво. Очите ѝ се отвориха рязко, изхвръквайки от орбитите.
— Ауууугх!
Звукът не бе дума, макар вероятно да бе предназначен за такава. Ксавиър не знаеше и не му пукаше. Пръстите му притиснаха каротидната ѝ артерия и дебелата вена от другата страна на деликатната ѝ, мръсна шия. И двете вени пулсираха под пръстите му. Почти усещаше притока на кръв под тях.
Косматката за последен път се опита да се измъкне и заби конвулсивно нокти в бедрата му, когато я стисна още по-силно. Пренебрегнал болката, Ксавиър я гледаше и се наслаждаваше на изражението ѝ при осъзнаването на факта, че не може да диша. Подутите ѝ устни се разтвориха, и той увеличи натиска. Всеки мускул на ръцете и краката му изпъна. Разтрепери се от усилието. Потта и кръвта от раните му протекоха по лицето и гърдите на противничката му. Ксавиър смътно осъзна, че се е задъхал.