Силният пулс под пръстите му забави и запрескача, а после секна. И все пак косматата се опитваше да вдиша. Той продължи да я стиска здраво. Краката ѝ подритваха в гърч. Тя удряше и дращеше по пода. Ксавиър задържа упорито хватката си и стисна с всички останали му сили. Ухили се още по-широко.
Малко по-късно противничката му спря да се бори.
Ксавиър я подържа още малко, след което най-сетне я пусна. Косматото момиче не помръдна. Недоволен, той хвана главата ѝ с две ръце и я завъртя настрани, докато шията не изпука. Това бе един от най-приятните звуци, които бе чувал в живота си.
Отдъхна си малко с трупа ѝ в скута си и си пое дъх. Огледа раните на китките си. И двете кървяха, но не толкова зле, че да изгуби съзнание. Макар че се бяха отворили по време на схватката, и двете се съсирваха задоволително. Щеше да се наложи да се почистят и зашият по-късно, но нямаше нужда да се притеснява за тях в момента. Главната му грижа бе умората. Скоро щеше да се наложи да си почине, пък дори и само за няколко минути. Вслуша се отново, но тунелът си оставаше тих. Единственият звук бе плиткото, слабо дишане на изпадналата в безсъзнание Белязано лице. Ксавиър избута косматото момиче от скута си. Трупът ѝ се просна на пода на тунела. Той се втренчи в нея и плю в лицето ѝ.
След това насочи вниманието си към другата.
Рита и блъска Белязаното лице, смазвайки я на кайма. Наслаждаваше се на всяка счупена кост, на всяко разбито ребро и на всеки разкъсан орган. Разсмя се, когато едното ѝ око изскочи от гнездото си и когато парчетата от счупени кости щръкнаха през плътта ѝ. След това, все още недоволен, той няколко пъти подскочи върху трупа ѝ. Плът, кръв и коса залепваха по грайферите на подметките му. Накрая потопи показалец в останките ѝ и използва кръвта да добави още две чертички по сметката на рамото си.
Когато приключи, Ксавиър взе фенерчето. Целият трепереше и бе разкъсван от болка. Зъбите му тракаха. През живота си не се бе чувствал по-жив, отколкото в този момент.
— Готови или не — подвикна — ето ме, идвам!
Изтича назад по пътя, откъдето бяха дошли, зовейки Скуг да излезе да си поиграят.
Кери сграбчи ръцете, които я обгръщаха в тъмното и се напъна да ги махне, но беше все едно се опитва да избута камък. Макар че плътта на нападателя ѝ беше мека и хлъзгава от пот, под кожата се изпъваха солидни, масивни мускули. Те се нагънаха, когато тварта я стисна по-силно. Кери се опита да изпищи, но едва успя да си поеме дъх, докато хватката изтласкваше въздуха от гърдите ѝ.
Тварта се засмя отново. Хватката ѝ се отпусна достатъчно, за да успее този път момичето да вдиша смрадливия въздух, който чудовището току-що бе издишало и след това то я смаза отново, сплесквайки гърдите и стомаха ѝ срещу тялото си. Ръцете ѝ останаха приковани до хълбоците. Тя безпомощно запляска с длани.
— Прегръдки — изхъхри чудовището със странно детински глас. — Аз те прегръщам!
— Махни… се… ОТ МЕН! — тя се помъчи да изпищи настояването си, макар че едва го изпъшка — и това сякаш само развесели звяра. Смехът му отекна в тъмното, и сякаш се разнасяше едновременно от всички посоки. Нямаше и намек за зложелателство в тона му. Звучеше по-скоро като радост и задоволство.
— Хубаво. Готино.
Кери се гърчеше в подобната на менгеме хватка на гиганта, тръскайки яростно глава напред-назад, но не успяваше да се освободи.
— Целувки — продължи звярът. — Ще те нацелувам!
— О, Боже…
По лицето я докосна нещо дълго и мокро, миришещо на сяра и гнило месо, облиза очите ѝ, след това носа и накрая се пъхна между устните ѝ. Кери се сети за преживяването си преди сякаш цяла вечност, когато бе ухапала езика на нападателя си и се стегна да повтори същия номер, но „целувката“ свърши внезапно. Смрадлива, гореща слюнка покапа от лицето на момичето.
— Мушки — изпъшка звярът. — Сега ще те мушна. Ще те мушна в мокрото място!
Кери затвори очи, очаквайки ръгването на острие или друго оръжие в тялото ѝ. Вместо това усети нещо топло и твърдо да се притиска към тъканта върху слабините ѝ. Потрепери, когато осъзна какво е това.
— Не!
— Мушвам те — повтори чудовището. — Мушвам те в мокрото!
Дишането му стана по-неравно и по-ускорено. Притиснатата към слабините на Кери плът набъбна още повече и сякаш пулсираше в тъмното.
— Пусни ме! — изпищя момичето. — Мамка ти мръсна, пусни ме! Не го прави! Спри!
Тварта застина с вкочанени мускули. Простена тихо ѝ след това джинсите на Кери се навлажниха. В началото тя не беше сигурна какво се е случило, но след това надуши нещо подобно на амоняк. Рибешки мирис. Напомни ѝ за начина, по който дъхтят горещите тротоари след дъжд. Знаеше какво долавя. При нормални обстоятелства миризмата би могла да ѝ донесе топли спомени за всички онези пъти, когато с Тайлър бяха правили любов. Сега обаче просто я отврати.