— Ъъъъх — простена похитителя ѝ. — Когато мърдаш, гръмвам!
„Поне вече не може да ме изнасили — помисли си Кери. — Нали си изхвърли резервоара!“
След това обаче пенисът се притисна отново към нея, търсейки път да проникне в джинсите ѝ и девойката осъзна, че, друго да не е, ерекцията на съществото е станала дори по-голяма.
— Мушкам те — обеща то. — Тоз път няма да мърдаш толкоз. Ще си добра. Не ща да гръмвам рано като преди. Ясно?
Говореше нежно. Почти любящо. С писък Кери отскубна едната си ръка и замахна в мрака, удряйки лицето на потенциалния си изнасилвач. Изненадан, той я пусна на земята и тя трескаво заотстъпва пълзешком. Не беше обаче достатъчно пъргава. Масивна ръка я сграбчи за глезена и я дръпна назад по пода. Миг по-късно момичето отново се озова във въздуха. Груби и мазолести пръсти я стиснаха за челюстта и разпънаха устните ѝ почти до точката на разкъсване, приглушавайки поредния ѝ писък.
— Казах ти спри да мърдаш. Ще гръмна пак. Не му е време вече. Не е забавно за теб. Искам да се забавляваш. Искам да ме харесваш. След това ще останеш и няма да те изядем!
Кери се опита да се измъкне, но не беше равен съперник на изумителната сила на съществото. То я положи на твърдия каменен под и се притисна плътно към нея. Целуна я пак, олигавяйки цялото ѝ лице. Езикът му се стрелна по бузите и шията ѝ, сякаш чудовището полека я вкусваше. Кери простена от отвращение. Тварта явно погрешно изтълкува съпротивата ѝ като възбуда. С въздишка задърпа джинсите ѝ. Момичето се стегна, когато пръстите му пролазиха по ципа. Не се сещаше какво друго може да направи, освен да посегне и да стисне втвърдения пенис на гадината. Едновременно с това се надигна и сключи зъби върху онова, което поне предполагаше, че беше носът на съществото.
Пенисът на тварта беше мокър и лепкав и се изплъзна от хватката ѝ, когато се опита да го дръпне. Нападението от горния край обаче се оказа успешно. Кери стисна здраво челюсти и сключи зъби, захапвайки с все сили. Усети как носът се пръска в устата ѝ като покрита с шоколад ягода.
Захапа още по-здраво и заразтръсква глава като куче. Нападателят ѝ с писъци се опита да се отдръпне. Седна, но Кери продължаваше да се държи, стиснала челюсти с цялата останала ѝ сила, твърдо решена да не пуска. В гърлото ѝ бликна нова струя кръв. Изнасилвачът ѝ скочи на крака. Внезапно зъбите на момичето се срещнаха и носът на чудовището се откъсна от лицето му.
Кери се препъна и изплю възлестото парче плът на земята. Тварта виеше, напълно забравила за нея.
— Хнохът ми! — пищеше. — Хрихна ми хноха!
Девойката се препъна странешком и притисна гръб към стената. Отпусна се на колене, като се стараеше да не обръща внимание на ужасните врясъци. Чудовището крещя и пищя, както ѝ се стори, цяла вечност. Кери бавничко отпълзя встрани.
За известно време се възцари тишина. След това писъците се разнесоха от друга точка в пещерата.
— Хде хиде, хучко? Хде хиде?
„Отива в обратната посока — каза си Кери. — Просто бъди тиха и то ще си иде!“
Чудовището изпищя от дори още по-далеч.
Тя изчака то да изчезне. След това настъпи тишина, накъсвана само от звука на дишането ѝ. Кери се сви в тъмното и по лицето ѝ потекоха сълзи, но този път не от паника. Не точно. Сълзите бяха предизвикани от загуба. Тя бе ужасена от стореното току-що — от всичко, което бе направила, за да оцелее. Чувстваше се така, сякаш през прекараното в прокълнатата къща време бе изгубила част от себе си — важна част, която никога повече нямаше да намери. Всички трагедии, сполитали я през последните осемнадесет години бяха маловажна в сравнение с ужасиите от тази вечер.
Тя потрепери, усетила лепкавото семе на нападателя си да засъхва по джинсите ѝ. Смрадта му бе полепнала по тялото ѝ. Преди къщата ухаеше на лавандулов парфюм и на „Акс“ — любимият на Тайлър спрей за тяло. Сега смърдеше на мъртво животно. И макар че гадният изрод не бе успял да я изнасили, все пак имаше усещането, че я е наранил. Кери реши да се измъкне от тази тъмна пещера, без значение какво ще ѝ струва това. Дори ако се върнеше право в ръцете на други някакви изроди, просто трябваше да се махне от тази невидяна зала. Тази елементарна, отчаяна нужда надмогваше всичко останало в момента. Ръцете ѝ трепереха от овладян гняв. Цялото тяло я болеше се тресеше като наелектризирано. В устата си усети кисел вкус и плю отново и отново с надежда да се отърве от него.