Кери седя в тъмното дълго време, скърбейки не само за интимния си приятел и останалите от групата, но и за самата себе си.
18.
Пери завъртя чука отново и стовари широката му глава върху вратата. Разнесе се шумно пукане и се разлетяха трески. Зад гърба му няколко от момчетата викнаха окуражително. Около ръба на отворилата се дупка шаваха дървоядни насекоми. В очите на Пери се стичаше пот. Той примигна и замахна отново. Този път се прицели в орнаментираната никелова дръжка. Ударът бе силен. Вибрацията от него се предаде по дръжката на чука и нагоре по ръцете му, вцепенявайки пръстите му. Той отпусна инструмента си и се облегна на перилото на верандата. След това се обърна и подаде ръка на Крис.
— Я да видим сега онзи лост!
Младежът му го връчи и Пери се хвана на работа с дръжката. Тя поддаде достатъчно лесно, падна на верандата и се търколи, преди да се спре на тротоара. Дуки понечи да се втурне след нея, но Пери го спря.
— Остави я!
— Но това е никел — възрази Дуки. — Знаеш ли колко струва тая чудесия, ако я предадеш на вторични?
— Остави я — повтори Пери и се обърна отново към вратата. — В момента имаме по-належащи притеснения.
Когато се изправи, коленете му изпукаха. Ръцете го боляха от усилията. Знаеше, че утре, когато се обади артритът му, ще съжалява, но точно в момента не му пукаше. Налегна с цяло тяло върху вратата, но въпреки всичко тя отказа да се помръдне.
— Какво, по дяволите… — промърмори Уоткинс. — Мисля, че от другата страна на това чудо има нещо.
Лео се втурна към вратата, наведе се и надникна през назъбената дупка, пробита от чука. Ококори се. След това се обърна към Пери.
— Изглежда като голямо парче метал или нещо подобно.
— Мамка му! — старецът с въздишка обърса чело с опакото на ръката си. — Добре, момчета, сега ми помогнете да разкараме тази врата от пътя ни. След това ще видим с какво си имаме работа.
— Е — каза Джамал — сега поне знаем, нали?
Пери се захвана с лоста да откачи вратата от пантите.
— Знаем какво?
— Че който е там вътре, сигурно държи в плен белите хлапета. Защо иначе ще блокират вратата с метална преграда?
— Хлапетата може да са го сложили сами — посочи Маркъс. — Да не ни пуснат вътре и тъй нататък.
— Не може да са знаели, че ще дойдем — възрази Лео.
— Може и да не са. Но несъмнено са ни чули, че се опитваме да избием вратата.
— Да, но ако беше така, щяхме и ние да ги чуем, докато извлачват преградата на място.
Пери откачи пантите, остави лоста и сграбчи вратата. Момчетата притичаха да му помогнат. Заедно вдигнаха дървеното парче от рамката на вратата и го свалиха по стълбите на верандата и надолу в двора. След това проучиха втората преграда. Наистина беше метал — всъщност беше стомана. Напълно блокираше отвора. Пери не виждаше болтове или заварки. Преградата представляваше едно цяло парче, поне доколкото можеше да познае. Почука по нея с кокалчета и после я удари с лоста, но не постигна ефект — дори не направи вдлъбнатина.
— Мамка му.
— Можеш ли да я разбиеш с чука? — попита Крис.
— Мога да опитам — отвърна Пери. — Но не смятам, че така ще постигнем нещо. Този кучи син ми изглежда доста дебел.
Лео наклони глава, проучвайки металната преграда.
— Тук има дупка.
Пери се намръщи:
— Къде?
— Там горе високо — посочи младежът. — Виждаш ли? Малка е, но я има!
Те всички се загледаха накъдето сочеше. Пери присви очи и след това я видя. Беше на около пет инча от горния ръб на бариерата и много малка, не по-голяма от върха на кутрето му.
— Прилича на шпионка — отбеляза Крис.
— Мисля, че е точно това — съгласи се Пери.
— Не можеш ли да удряш там? — поинтересува се Дуки. — Може да е по-паянтово?
Старецът поклати глава.
— Не. Тази стомана определено е дебела. Не мисля, че и да бия там, ще постигна нещо.
Лео взе лоста от Пери и отстъпи назад, като го стисна с две ръце. След това ръгна напред, забивайки го под долния край на вратата, точно на мястото, където металът се срещаше с пода. Дуки светна с фенерчето към вратата. Лео погледна към Пери.
— Удари тук!
— Така няма да…
— Хайде — настоя Лео. — Ако успеем да натикаме лоста под метала — дори и малко, — може би ще успеем да вдигнем или да преместим преградата!
— Аха — съгласи се нерешително Пери. — Може би. Но това означава, че ще трябва да държиш лоста на място и, ако не улуча като замахна, може да ти счупя ръката или по-лошо.
Лео се ухили:
— Ами тогава по-добре да улучите, г-н Уоткинс!
— Умниците никой не ги харесва, хлапе! — Пери се ухили отново. След това погледна към Дуки. — Дръж това фенерче насочено към лоста. Не ми свети в очите, ясно?