— Мамка му, я се върнете тук! Отговорен съм за вас!
— Йо — прошепна Дуки, — надушвате ли тая внезапна смрад? Все едно нещо е умряло тука!
— Как ли пък не си отговорен — каза Маркъс на Пери, обръщайки гръб на останалите и пренебрегвайки коментара на Дуки.
Старецът понечи да отговори, но се спря. Дуки беше прав. Във въздуха се носеше амонячна миризма — лайна, сяра, пот и нещо още по-гадно. Забеляза, че стъпките са затихнали, заменени от звука на сурово, тежко дишане.
Без да обръщат внимание на шума или миризмата, Маркъс и Крис тръгнаха по коридора. Крис хвърли през рамо потиснат и умолителен поглед. След това сбръчка нос. Обърна се и Пери видя масивна сянка да надвисва и над двама им. Хлапетата се вторачиха, а Крис вдигна фенерчето си. В лъча му се отрази най-големият мъж, който старецът някога бе виждал — ако изобщо беше мъж. Трябва да имаше на ръст над седем фута; плешивата му, деформирана глава опираше в тавана, както стоеше и се взираше в нашествениците. Раменете и гърдите му бяха по-големи от тези на професионалните кечисти, които Пери гледаше по телевизията — като нищо да бяха широки колкото няколко души. Беше почти гол, като изключим няколко торби за боклук, придържани на място със сребърно тиксо. Бледата му кожа, макар и покрита с рани и брадавици, бе издута от пластове дебели мускули. Най-притеснителни бяха гениталиите на съществото, очевидно подути и поразени от някаква инфекция. От върха на пениса му капеше гной като вода от недозатегнат кран.
„Колко е голям — помисли си Пери. — Как може някой толкова дяволски голям просто да изникне като него от нищото? Тоест, да, чухме стъпките му, но как успя просто да цъфне от мрака ей тъй?“
Маркъс стреснато отскочи назад. Крис имаше време да заекне от изненада, после гигантският човек вдигна нещо като грубо оръжие — камък, вързан за желязна тръба. Камъкът бе покрит с кръв. Без нито дума, гигантът замахна със самоделната сопа над рамото си и я стовари върху главата на хлапето. Разнесе се звук, по-различен от всичко, което Пери някога бе чувал. Донякъде му напомни времето, когато бе дете. С приятелите си бяха „изтървали“ един пъпеш от прозореца на третия етаж на блокче в Северно Фили. Звукът с който пъпешът се пръсна на тротоара бе досущ като този, който издаде главата на Крис под сопата — но този звук бе по-влажен. По Маркъс и стените плиснаха кръв и мозъчна тъкан. Парчета от черепа на Крис се разлетяха по коридора и се забиха в стените. Чукът стигна чак до врата му и сплеска остатъка от гръдния му кош. Изумително, но тялото му остана изправено, стиснало фенерчето в едната си трепереща ръка. Сфинктерът и пикочния мехур на момчето се освободиха, добавяйки дела си към задавящата смрад в коридора.
Пери изплака от ужас. Джамал стори същото, крещейки името на приятеля си. Дуки се разтрепери до стареца, стисна ръката му и забръщолеви неразбираемо. Колкото и странно да беше, но Лео с яростен писък се хвърли напред, вдигнал над главата си лоста, все едно беше копие. Пери се освести, когато видя момчето да се юрва напред. Бутна Дуки зад гърба си, вдигна пистолета и се опита да се прицели. Фенерчетата и на Джамал, и на Дуки трепереха прекомерно, за да са от полза, и макар че изправеният труп на Крис все още държеше своето, то бе насочено към земята. Пери направи всичко възможно да се прицели въпреки лошото осветление, но Лео се изпречи на мерника му.
— Лео! — извика той. — Махай се оттам!
Дори да го чу, момчето не реагира. Ругаейки, Пери пристъпи няколко крачки, опитвайки се да намери ъгъл за чист изстрел. Междувременно Маркъс избърса кръвта от очите си и се втренчи назад, точно когато надвисналото чудовище замахна към него. Маркъс имаше достатъчно разум да вдигне чука.
Двете оръжия се сблъскаха. Чудовището изсумтя от изненада или веселие — Пери не можа да познае от кое по-точно. След това събори Маркъс на земята. Момчето падна по гръб с разтърсващ тътен, но успя да удържи чука си. Тварта пристъпи над него и се обърна да посрещне копиеносеца.
— Махай се от него, копеле! — Лео замахна с лоста.
Инструментът се отплесна от масивния бицепс на гиганта, оставяйки плитка драскотина в плътта. Ако тварта усети болка, то не даде признак. Извъртя се, замахвайки към нападателя си със сопата, но младежът изтанцува извън обхвата му, избягвайки на косъм костотрошащ удар.
— Мамка му, Лео! — изкрещя Пери. — Дръпни се настрани!
Този път той стори както възрастният му заръча и се просна по лице на пода. Тварта в коридора избухна в смях и стрелна Пери, Дуки и Джамал с облите си очи, сякаш току-що бе забелязала присъствието им. Ухилено, съществото се изплези срещу тях. Езикът му изглеждаше като бял, гърчещ се червей — по-отвратителен от обидно големия пенис, увиснал между краката му. Както го гледаха, подутият инфектиран орган започна да подскача и да се люлее, пръскайки розова и жълта гной. Пери беше благодарен за слабото осветление. Не мислеше, че би желал да вижда по-ясно, отколкото в момента. Смрадта, която лъхаше измежду краката на мъжеподобната твар, бе отвратителна.