Чудовището отново се разсмя и Пери дръпна спусъка.
Не го беше планирал, даже не осъзна, че го е направил, докато пистолетът не подскочи в ръката му и след това тътенът изпълни помещението. Гилзата излетя от оръжието и издрънча по пода. Ехото продължи да отеква, оглушавайки Пери за всичко около него. Вибрацията се предаде по ръцете му. Без да дочака да види дали е улучил гиганта, той стреля пак, този път полагайки съзнателно усилие да се прицелва в гърдите му. Противникът му подскочи и се олюля, но след това стъпи стабилно, все едно се отърсваше и вдигна високо чука си. Кръв течеше от малката дупка на гърдите му.
— Джамал? Дуки? Тук ли сте още? Ако сте, насочете фенерчетата към него!
Пери не можа да чуе дали са му отговорили. Ушите му още бучаха от изстрелите. Но секунда по-късно две треперещи лъча на фенерчета се кръстосаха върху чудовището. То присви очи срещу светлината.
„Как, по дяволите, стои все още на крака?“
Пери се ококори, когато видя зад изрода Маркъс да се изправя на крака. Момчето завъртя чука, взирайки се студено в нападателя си.
— Ти, я си обърни смърдящия на вкиснало сирене задник насам, скинхедско копеле такова!
— Маркъс, не! — Пери сведе пистолета разочарован, а бученето в ушите му заглъхваше. — Не мога да стрелям, докато си зад него!
Гигантът се завъртя и замахна с чука си отново. Маркъс вдигна своя да пресрещне атаката. Двете оръжия отново се удариха едно в друго с шумен удар. Главата на чука на хлапето се отчупи и падна на пода, пропускайки на косъм крака му. Макар че Маркъс успя да отрази убийствения удар, силата му отново го събори на пода. Чукат на нападателя му се удари в стената, пръскайки по пътя си мазилка и гвоздеи. Юношата пусна безполезната дръжка и запълзя заднешком по пода. Гигантът вдигна крак и го стовари върху гърдите му. Пери чу звук, подобен от трошенето на пръчки и след това осъзна, че това са ребрата на хлапето. Кръв бликна от устата на безпомощната жертва, която се закашля задавено. Пери опита отново да се прицели добре в лудия, но Лео се хвърли помежду им и с лоста удари врага на Маркъс в тила. Чудовището с пъшкане го цапна с опакото на свободната си ръка. Макар че Пери видя по голия му череп да бликва кръв, тварта не изглеждаше особено притеснена.
— Мамка му! — старецът се обърна към Джамал и Дуки. — Незабавно се разкарайте оттук! Върнете се, откъдето дойдохме. Хванете се за вратата и вижте дали можете да избягате!
Без да дочака да види дали ще го послушат, той се обърна и се затича по коридора към битката. Лео пълзеше на колене и търсеше лоста си. Изглеждаше замаян. Маркъс квичеше от ужас и болка, а гигантът сграбчи едната му ръка и го вдигна от пода. Пусна чука и тежкото оръжие тупна на пода, вдигайки прахоляк и разтърсвайки дюшемето. След това биячът сграбчи и другата ръка на Маркъс и започна да ги дърпа в различни посоки. Момчето писна. Както го разпъваше, тварта го заблъска злостно в стената. Чу се ужасяващо изпукване и влажно шльопване, след което Маркъс увисна в хватката на гадината, тъй като едната му ръка се откъсна. Гигантът го метна на пода и след това се обърна с лице към Пери и Лео. Ухили се.
Без да спира да се прицели, Пери стреля в лицето му, отнасяйки част от брадичката и бузата. С писък нападателят замахна към Пери с откъснатата ръка на Маркъс, обливайки го с кръвта на тийнейджъра. Старецът стреля отново. Куршумът мина през рамото на гиганта. Той поспря, олюлявайки се напред-назад на подобните си на дървесни стволове крака. Но после отново се юрна в атака. Пери осъзна, че вижда зъбите и езика му през раната от куршума.
„Защо не пада? — запита се. — Защо, по дяволите, не умира?“
Пак натисна спусъка. Пистолетът подскочи в ръката му и изстрелът мина нависоко, порязвайки плешивия череп на чудовището. Зад него чу Маркъс да се бори да си поеме дъх. Осъзна, че мъките на момчето трябва да са наистина шумни, след като го чува въпреки оглушителните изстрели. Ръмжейки през съсипаната си уста, чудовището му се нахвърли, въртейки откъснатата ръка на Маркъс като сопа.
Пери внезапно осъзна, че Лео е застанал до него.
— Цели се високо! — извика момчето и след това падна на колене. Преди Пери да успее да стреля, Лео удари с лоста напред, улучвайки нападателя им право в средата на гротескния, инфектиран пенис. Струя гнил въздух лъхна от дробовете на съществото. То притисна смазаните си слабини с две ръце, изтървавайки ужасяващото си оръжие. Кръв и гной рукнаха изпод подобните му на кебапчета пръсти. Облите му, черни очи се забелиха в черепа и след това с глухо, тихо скимтене то се катурна назад с лоста, все още щръкнал между краката му.