— Дръпни се! — каза Пери на Лео.
Младежът се извърна встрани и повърна.
Пери се наведе над гиганта и изпразни оръжието си в главата му. Отново се сети за избухващия пъпеш. Този път образът по-скоро го зарадва, отколкото да го ужаси. Продължи да натиска спусъка, въпреки че пистолетът беше празен. Сякаш не можеше да се спре. От врата нагоре трупът представляваше просто розово-бели парчета, но някаква малка част от него все още очакваше звяра да седне или да го сграбчи за глезените. Ръцете и китките го боляха. Ушите му кънтяха. Въздухът бе натежал от оръжеен дим. Празни гилзи осейваха пода, блестейки на светлината на фенерчетата.
— Мамка му…
Пери се обърна трескаво и видя Дуки и Джамал да стоят на място, взирайки се в сцената с шокирано неверие. Лео отново повърна, обливайки дъските на дюшемето, а течността се смеси с кръвта на Крис и Маркъс. Все още треперейки, Пери отиде до него и нежно положи длан на рамото му. Постояха така, без да говорят, докато младежът си изпразни стомаха.
— Мамка му — повтори Дуки, шепнейки едва чуто.
— Провери Маркъс — каза му Пери с дрезгав от емоциите глас. — Виж дали още диша!
Дуки издаде задавен звук.
— Няма начин да…
— Просто го направи. Моля?
Пери стисна рамото на Лео. Младежът се обърна и го погледна със сълзи в очите и повръщано по устните и брадичката.
— Ще се оправиш ли?
— Аха — прошепна Лео. — Просто… Маркъс беше гъз, но беше мое момче, разбираш ли? Нали схващаш какво говоря?
— Да.
— Крис също… по дяволите, познавам Крис, откакто носехме пелени. Не може да е мъртъв. Просто не е възможно!
Пери отново се обърна към телата. Дуки беше коленичил до приятеля си и се взираше в лицето му. Маркъс отвръщаше на погледа му, немигащ и неподвижен.
— Мъртъв ли е? — попита Пери.
Дуки кимна.
— Какво, по дяволите, беше това чудо? — изхлипа Джамал. — Така де, мамка му!
Не получи отговор.
Пери помогна на Лео да се изправи и след това се обърна към всички тях.
— Някой трябва да е чул изстрелите. Ченгетата може и да не дойдоха досега, но вече нямат избор. Казвам да се върнем при изхода, да излезем отново навън и да чакаме да дойдат!
— Ами Маркъс и Крис? — попита Лео. — Просто ще ги оставим тук?
— В момента не можем да направим нищо за тях. Това е местопрестъпление. Най-доброто за всички замесени е просто да не ги пипаме, докато не пристигне подкрепление.
Джамал посочи трупа на мутанта.
— Притесняваш се, че ченгетата ще те арестуват, задето си го капичнал, а?
— Не — отвърна Пери. — Нищо подобно. Беше самозащита. И идиот да си, то се вижда, че Крис и Маркъс са били убити от този проклет изрод. Притеснявам се за всички вас. А сега да вървим!
Той ги подкара назад по коридора. Лео спря, обърна се и стрелна с дълъг, съжалителен поглед приятелите си. Пери го хвана за ръката и го подкани да ги последва.
— Нищо не можеш да направиш за тях!
— Моя е вината — заяви Лео. — Аз настоявах да дойдем тук. Не биваше изобщо да се замесваме! Трябваше да си гледаме собствената работа, да му се не види!
— Не е по твоя вина — възрази Пери. — Вината не е ничия, като изключим може би този едрия гол шибаняк. Понякога се случват гадости. Невинаги има причина или обяснение, без значение колко ни се иска да съществуват. А сега ела!
Лео мълчаливо издърпа лоста от гърба на гиганта. Той се измъкна с жвакане.
Пери ги поведе назад по криволичещите коридори. Бяха изминали само няколко дузини крачки, когато чуха трополене на приближаващи към тях стъпки.
— Минете зад мен! — нареди Пери, пристъпвайки пред младежите. — Бъдете готови да бягате!
Висок, деформиран силует изникна от тъмното и се нахвърли по коридора. Дуки вдигна фенерчето си, светвайки право в лицето на тварта. Съществото изпищя, но не забави ход. Пери се втренчи в жилестото му тяло. Беше хуманоид, но ужасно деформиран. Едното му око беше покрито с дебела кожа като ръбец на белег. Зъбите му бяха заострени. Езикът му сигурно беше отрязан наскоро, понеже в отворената му уста се мяташе разраненото, червено чуканче, от което все още капеше кръв.
— Да го еба! — възкликна Пери.
Вдигна пистолета си и твърде късно си спомни, че е празен.
— Мамка му!
Лео пристъпи пред него и удари мутанта с лоста. Носът и зъбите му изхрущяха под силния удар. Тварта се търколи на пода с писък. Лео замахна отново. След това трети път. В опит да се предпази от ударите, чудовището вдигна изкривените си ръце във въздуха. Лостът се стоварваше отново и отново върху него.