— Повече от дреха е — прошепна той. — Това съм аз. Това е моята кожа. Моята втора кожа.
— Скуг — отвърна Хедър, припомняйки си името му от предишната им среща.
— Самият аз — съгласи се убиецът. — Това е името ми. Не го износвай!
Той се изсмя, а момичето пристъпи встрани, щадейки ранения си крак. Останалите мутанти веднага започнаха да вият. Тя застина.
— Ще си чудесно допълнение към гардероба ми — заяви Скуг. — Но стига помотване. Най-добре да се хващаме за работа, нали така? Да приключваме още сега. Имам много работа тази нощ и вие с приятелчетата ти ме отклонихте от графика!
Говореше спокойно, суровият му глас бе почти отегчен. Погледът му се стрелна към крака от маса в ръката на Хедър и той се засмя. След това пристъпи леко и замахна към нея с колана. Изплющя. Момичето усети полъха от прелитането на токата, която на косъм пропусна бузата ѝ. Успя да се изплъзне под удара, отскачайки встрани, но се спъна и изгуби опора. Падна на колене и изстена от болка, когато неравният каменен под се вряза в плътта ѝ. Скуг ѝ се нахвърли, все още кикотейки се. Без да мисли, Хедър посегна, сграбчи едно от малките деца за ръката и се изправи на крака. Замахна с пищящото бебе и удари Скуг по слепоочието с ръкомахащото дете. И възрастният, и то паднаха на пода. Скуг се размърда. Бебето — не.
Хедър се втурна към изхода. Стисна зъби и се постара да не обръща внимание на болката, горяща в глезена ѝ.
Зад нея Скуг и останалите мутанти побесняха. Пищяха от гняв, виеха и замахваха диво, удряйки юмруци, перки и чуканчета по стените на пещерата и олюлявайки се от ярост.
— Ще си платиш за това! — виеше Скуг. — О, много ще те боли заради това!
Една от тварите се плъзна пред Хедър, блокирайки пътя ѝ. Вместо крака имаше грубовати, кокалести перки, а ръцете приличаха повече на пипала, отколкото на полезни крайници. Момичето се завъртя встрани, търсейки откъде да мине. Виейки от ярост, Скуг запрати фенерчето си по нея.
То се удари в стената и отново потопи стаята в мрак. Когато мракът се завърна, Хедър беше обърната с лице към пукнатината. Преглъщайки с усилие, тя се втурна право напред, лудо и сляпо, изпънала ръце пред себе си.
— Кучко! — врещеше Скуг. — Ти, мръсна кучко! Ще те изчукам с нож! Ще ти извадя вътрешностите и ще пъхна хуя си в тях! Ще ти извадя очите и ще чукам дупките!
Босият крак на Хедър се стовари с все сила върху едно от бебетата. Тя се подхлъзна, но запази равновесие. Нещо топло и влажно изжвака между пръстите ѝ. Бебето изпищя, тръшкайки се под крака ѝ. Тя го прекрачи и закуцука нататък.
— Спри! — извика Скуг. — Остави ги намира! Кълна се в Об, когато ми паднеш в шибаните ръчички, ще те дам на Нойджъл и ще го оставя да прави онова, което умее най-добре!
Хедър нямаше представа кой е Об или каква е специалността на Нойджъл, а и не ѝ пукаше. Не възнамеряваше да се навърта наоколо толкова време, че да научи. Пръстите ѝ докоснаха стената. Тя заопипва, намери цепнатината и се мушна в нея. Зад Гърба ѝ яростната шумотевица достигна ново, оглушително ниво.
Хедър се закатери нагоре по склона, пренебрегвайки острите камъчета под ръцете и краката си. Вървеше приведена, за да не си удари главата в ниския таван. Когато коляното ѝ се стовари върху парче счупено стъкло от фенера, тя дори не простена. Паниката и адреналинът я тласкаха напред.
Преди да спре да се ослуша за преследвачи прецени, че е стигнала до точката, където за първи път се сблъска с децата. Естествено, че я преследваха. Ако се съди по звуците, потерята водеше Скуг. Хедър забърза нататък, пълзейки през мрака, без да знае какво я очаква напред и без да се мъчи да предвиди.
Смрадта се усилваше. В каквото и да пълзяха онези бебета-изроди, източникът се намираше пред нея. Хедър дишаше през устата си и отказа да спре. Цялото ѝ тяло трепереше, а сега и болката започна да се обажда. Тя я пренебрегна и стисна зъби.
Преследвачите ѝ бяха затихнали, но тя все още ги чуваше зад гърба си неуморно да напредват към целта. Пълзяха и се хързулваха, без да говорят. Сега долавяше само дращене на нокти и пръсти по камъка. Усети полъх върху лицето си и когато потупа стените на тунела, остана с впечатлението, че той отново се разширява. Опита се да се изправи. Макар да не можеше да застане в пълен ръст, все пак успя да се надигне приведена. Раменете и гърбът ѝ опряха в тавана. Привеждайки се отново, момичето продължи напред, докато тунелът не се разшири още повече. Тогава се изправи и се протегна.