Локвата се оказа по-дълбока, отколкото очакваше. Главата ѝ потъна под повърхността. Щом мазната супа се затвори над нея, нападателят на Хедър се пусна от лицето ѝ и отплува встрани. Тя отвори очи и видя само мрак. След това се сети от какво се състои той — изпражнения, слуз и други гадости. Отново стисна здраво очи. Вкусът на суров канал изпълни устата на Хедър и синусите ѝ, когато тя се опита инстинктивно да вдиша. Дробовете ѝ горяха. Усещаше пулсиращата си глава така, сякаш ей сега ще избухне. В тъмното остри, не видими отпадъци се блъскаха в кожата и дрехите ѝ.
Хедър зарита, за да изплува, приела, че надали е потънала много дълбоко. Преди да стигне до повърхността обаче нова, малка ръка я натисна по тила и я бутна по-надолу в дълбините. Отчаяна горещина избухна в гърдите на момичето, кислородът ѝ намаляваше и нуждата да вдиша прерасна в отчаяние. Тя заразмахва ръце, опитвайки се да избута тварта, но не успяваше. Чудовището се движеше над нея и сведе лице към скалпа ѝ. Хедър усети допира на люспеста кожа и остри зъби. Отвори очи. Тварта дръпна косата ѝ и плъзна устни още по-ниско, премервайки се във врата ѝ, сякаш се опитваше да реши къде иска да я целуне. Момичето отново заблъска с ръце и този път успя поне да измести нападателя си. Туловището му се килна, но гадинката все още я стискаше за косата.
Друга твар във водата болезнено издра ребрата на Хедър и една от гърдите ѝ. Момичето се затърчи отново и изви ръка зад врата си, опитвайки се да удари нещото с лакът, но ъгълът бе неудобен. Всичко, което постигна, бе да разтегне мускулите на рамото и гърба си. Съпротивата ѝ обаче сигурно бе изплашила тварта, понеже внезапно я освободи и отплува, като разплиска водата. След това някаква нова гад захапа другото ѝ рамо, чак до кръв.
Хедър отвори уста да изпищи, изгубвайки и малкото останал в дробовете ѝ въздух. Порция гнила супа нахлу в гърлото ѝ при опита да вдиша. Разтърсиха я яростни тръпки. Главата ѝ пулсираше и ушите ѝ кънтяха, а гнусната вода пълнеше устата ѝ.
Хедър заблъска по-трескаво, използвайки последните си сили. Зъбите, които се бяха забили в рамото ѝ, се откопчиха, когато тя се обърна и зарита лудо, отчаяна да живее, независимо от агонията или щетите, които гърчовете ѝ предизвикваха.
Тварта изчезна и главата на Хедър се подаде над повърхността. В началото не можа да види нищо. Зинала за въздух, тя избърса каналната смес от очите си и зрението ѝ се възвърна. Фенерчето ѝ още лежеше на ръба. Тя зарита към него. Наблизо малък силует се плъзна през водата с определено зловеща грация.
— Не! — гласът ѝ прозвуча като шепот.
Давейки се в опити за повръщане, тя прокара ръце през сместа, усещайки я как минава между пръстите ѝ, докато търсеше нещо, с което да се защити. Този път извади късмет. Лявата ѝ ръка се натъкна на твърд предмет — покрит с мръсотия, но тежък. Зловеща усмивка изгря на лицето на Хедър.
Звукът на собствения ѝ смях я шокира. Тя издърпа предмета от водата и зачака противника си, без да обръща внимание на смрадта на канал, която пронизваше въздуха. Огледа се. Звукът на плискаща вода бе единственото ѝ предупреждение.
Хедър стискаше здраво оръжието си и плъзна другата си ръка по неравния му ствол, без да обръща внимание на странните хлъзгави петна, докато навеждаше сопата назад.
Три удара на сърцето и плискането се приближи.
Два и тя можеше да усети движението на водата около себе си, когато изродът я приближи.
Едно — и тя вложи цялата си тежест в удара, вслушана в звука на свистящия въздух и после в задоволителния трясък, с който оръжието ѝ се стовари върху плът и кост. Сблъсъкът се предаде по ръцете ѝ и след това по китките и лактите, преди да затихне в раменете. Гърдите ѝ се люлееха и мърдаха от усилието.
Мутантът изпищя с висок и писклив глас. Тя стовари отново сопата си върху него с къса, яростна дъга. Ударът ѝ вцепени ръцете и остави пръстите ѝ да пулсират от силата му. Около лицето ѝ се разплискаха канални води и слуз. След това я изпръска и нещо друго. Хедър се дръпна и усети как с оръжието ѝ се вдига и топла струя, която заля лицето ѝ в кръщене от кръв и лайна. Изпищя гнева си в мрака и се вслуша в ехото на гласа си, треперейки от адреналин и гняв.