Следващото чудовище, което я нападна, плуваше дълбоко и я удари в бедрото. Хедър потъна за момент под повърхността, преди да изплува отново. Стовари сопата надолу с яростен удар, но гъстата супа се оказа сериозно препятствие и я възпря. Тварта уви дълга, тънка ръка около задника ѝ и момичето усети паешки пръсти да драпат по джинсите ѝ под водата. Изпищя отново и заръчка отвратителния крайник с оръжието си, докато той не се отдръпна. Хедър пак замахна към мястото, където предполагаше да е остатъка от съществото, но го пропусна напълно. Това обаче прекъсна нападението му и девойката го чу да отплува.
Тя отново се обърна и се насочи към брега като кашляше и се насилваше да диша дълбоко, нетърпелива да вкара кислород в гърдите си и да изплюе гнусния вкус на мръсотия. Имаше чувството, че дробовете ѝ са напълнени с киселина, а мускулите си усещаше така, сякаш бяха заменени с живи жици, които трепереха и дрънчаха, но отказваха да работят както трябва. Лицето ѝ се подаваше едва на инч над повърхността и Хедър продължаваше да кашля и да се мъчи да се добере до брега. Сграбчи твърдата каменна повърхност. За един трескав момент не беше сигурна ще ѝ стигнат ли силите да се издърпа от ямата, но след това чу мяукащи писъци и плисъци. Разнасяха се от цял куп места из помещението. Пришпорвана от страх, девойката се надигна на ръце и се измъкна напълно от тинята. След това падна, извърна глава настрани и повърна. Мокра слуз капеше и се стичаше от тялото ѝ, образувайки локви. Смрадта беше невероятна.
Във водата зад нея се вдигаше все повече шум. Хедър повърна отново и след това седна, обърсвайки уста и посягайки към фенерчето. Светна над ямата и видя водата да се плиска. Намръщи се, осъзнала какво се случва. Мутантчетата вече не се интересуваха от нея. Те поглъщаха братята и сестрите си — онези, които бе убила или наранила. Ухили се мрачно.
„Добре — каза си, — нека се изядат едно друго, вместо да ядат мен!“
Гледаше ги как се хранят и повърна още няколко пъти. След това, доволна, че ще живее поне за момента, Хедър се обърна в търсене на изход оттук.
Сблъска се със Скуг, който стоеше мълчаливо зад гърба ѝ.
— Кучка — плю той и я удари с опакото на дланта си. — Трябваше да знам, че ще те намеря тук с останалия боклук!
Хедър не издаде нито звук, когато замахна с фенерчето и го стовари върху слепоочието му. Скуг изсумтя и залитна назад, олюлявайки се.
— Стига толкова, мършляк! — каза му тя с нисък и хищен глас. — Стига толкова гадости. Мой ред е! Мой ред!
Тя го удари отново и пак го уцели по главата. Въздухът изскочи от дробовете му. Скуг се залюля по-силно. За секунда Хедър си помисли, че ще падне, но противникът ѝ запази равновесие. Тя посегна за трети удар, но изродът се изправи, потри слепоочието си и се втренчи ухилен в нея. Тя се стресна и спря насред замаха.
— Така ли мислиш? — попита той.
Хедър усети как гневът ѝ гасне. Съмнението се завърна. Страхът ѝ разцъфтя отново.
Усмивката на Скуг се разшири.
— Наистина ли мислиш така?
— С-сериозна съм — заекна Хедър. — Стой далеч от мен, мамка ти, болно копеле!
— Хайде де, маце! Вложи всичко от себе си!
Тя нападна с писък. Вместо да се приведе или да се опита да избегне атаката ѝ, Скуг я пресрещна челно, пристъпвайки към нея. Хвана я с една ръка насред замаха. С другата сграбчи гърдата ѝ и стисна. Вбесеният вик на Хедър се превърна в болезнен писък. Все още усуквайки гърдата ѝ, Скуг дръпна ръката ѝ надолу и я изви едновременно с това. Фенерчето се изплъзна от хватката на момичето и издрънча на пода. Стъклото му се счупи, а желязната дръжка се търкулна и цопна във водата.
Скуг изсъска. Гнилият му дъх бе горещ и овлажи лицето на Хедър. Ноктите му се забиха в китката ѝ и през ризата — в плътта на гърдата ѝ, когато я усука по-силно, насилвайки жертвата си да падне на колене, докато не се оказа с лице пред ужасния пенис, щръкнал от сбръчканата вагина, която изродът носеше на кръста си.
— Не си достатъчно добра за нов чифт дрехи — плю той. — Не ставаш за нищо. Ти си просто поредният боклук, изсипан върху нас изотгоре. Ти си боклук!
— Моля те — изквича Хедър — моля те молятемоляте моляте…
Скуг се засмя с потънало в мрака лице.
— Ще ме молиш ли сега? Ще предложиш ли да ми смучкаш хуя или нещо друго, ако ти обещая да не те убивам?
Хедър преглътна хлипа си, неспособна да отговори. Пенисът на Скуг трепна и се съживи.
— Това ли ще направиш? Ще ме молиш ли да го направиш?
Зад гърба си момичето чу как се разгаря схватка във водата — плискане и хор от мънички, гладни гласчета. Мислите ѝ се насочиха към Ксавиър и приятелите ѝ. Зачуди се къде ли са сега и дали някой от тях е още жив.