Както беше планирала, Соня се прибра преди майка си, бързо се преоблече, изми грима от лицето си, легна на дивана в своята стая и започна да обмисля плана за преместването при баща си.
Обядът се оказа простичък, състоеше се от ястия, купени от кулинарния щанд в близкия супермаркет, но беше вкусен. Впрочем Настя Каменская не беше придирчива. Нахраненото котенце сновеше като ракета из целия апартамент и си играеше с всеки попаднал в лапичките му предмет. От време на време Настя чуваше загадъчно фучене, долитащо ту от една, ту от друга стая.
— Кой фучи така? — попита тя Игор.
— Това е Карма. Тя е единствената, която още не е приела малкото. То постоянно ходи при нея, иска да си поиграят, а тя го гони.
Седяха в хола, пиеха чай с пасти и се подготвяха за разговора със следователя.
— Вижте какво се получава, Игор. В цялата гарсониера има следи от ръцете на трима души: Милена Погодина, Кирил Сайкин, който е ходил там с Канунников в деня на убийството и му е помогнал да си събере багажа, и на още един човек, вероятно на самия Олег Канунников. Няма никакви други следи, а не е възможно в едно жилище да няма следи от постоянно живеещия домакин, нали така? Вярно, можем да предположим, че убиецът не е Канунников, а някой друг, но тогава този някой е трябвало най-внимателно да унищожи всички следи от домакина, да наслага навсякъде собствените си отпечатъци, при това без да повреди отпечатъците на Погодина и Сайкин. Това е от областта на фантастиката, съгласен ли сте?
— Съгласен съм — кимна Дорошин.
— По-нататък. В присъствието на Сайкин Канунников се преструва, че се готви да замине за три дни. Но за продължително отсъствие багажът му явно е недостатъчен и всичко, което не е взел, когато е отишъл със Сайкин, той е трябвало да вземе после, след убийството на Милена. И какво взема? Яке, което изобщо не му трябва, защото не може да го носи. А какво не взема?
— Лекарство, без което не може.
— И какво означава това?
— Че след убийството на Погодина багаж е събирал не Канунников — замислено отговори Дорошин.
— Кой тогава?
— Не знам. Може да е имал съучастник в престъплението. Долу го е чакало такси, Канунников не е можел да се бави, за да не буди подозрения, затова е изпратил някого да събере багажа. Този помощник е взел от Канунников ключовете от жилището и е действал с ръкавици, затова не е оставил никакви следи.
— Добра версия — кимна Настя. — Още повече че се вписва в поръчковото убийство. Ще трябва днес да попитаме чичко Фьодор какво са казали експертите. Нали ръкавиците оставят собствени следи, да не говорим, че замазват наличните пръстови отпечатъци. По-нататък. Ревност. От ревност човек обикновено убива лично. Между другото, Игор, кажете ми като млад мъж: може ли човек дълги години да търпи изневярата, а после изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, да започне безумно да ревнува, и то така, че да стигне до убийство?
— Може — уверено отговори Игор. — Аз знам, че при жените е различно, но при мъжете и това се случва. Честно казано, по-склонен съм да предполагам ревност, отколкото поръчка.
— Защо?
— Ако са искали да отмъстят на Седов, щели са да убият него. Какво общо има Милена? И този Шчеколдин, който е бил информатор. Нали казахте, че Седов отдавна не контактувал с него. Между едното и другото няма връзка, Анастасия. Да предположим, че Шчеколдин навремето е дал на Седов информация, въз основа на която е била заловена група наркотрафиканти или конфискувана голяма партида стока. Минало е време, заинтересованите хора са намерили възможност да си го върнат. Ако те смятат, че сметките се разчистват с цената на човешки живот, напълно е логично да убиват хората, които са виновни, тоест Шчеколдин и самия Седов. Ако ли пък става дума не за стар, а за текущ случай, и Седов трябва просто да бъде сплашен, да му се окаже натиск, убийството на Милена се вписва в това, но не и смъртта на Шчеколдин. Информаторът вече не е нужен на Седов, те не общуват и ликвидирането му не може да въздейства на Седов по никакъв начин.
— Така е — съгласи се Настя. — Но аз ще ви нарисувам още една картинка: ние убихме любовницата ти, убихме твоя агент, макар и бивш, но сега ти разбираш колко отдавна те наблюдаваме и колко много знаем за теб. Имаш и дъщеря, и бивша съпруга. Не искаш ли да си помислиш коя от тях ще бъде следващата? Е, добре ли се чувстваш сега, драги Павел, с такива мисли? Спокойно ли спиш? Ами работата как ти върви? Сигурен ли си, че ще можеш да ги защитиш? Уверявам ви, Игор, смъртта в сравнение с този кошмар е по-добрият изход. Изживявала съм го, така че мога да съдя от собствен опит, а не по чуждите думи. Но ми се иска да разбера друго. При Милена и Олег всичко е вървяло гладко, той се е примирявал, че тя живее със Седов, защото е разбирал, че по друг начин тя не може да реши проблемите си. Трябва да прибере родителите си в Русия, да получи руски паспорт, да се разведе с оня идиот, съпруга си, трябва да си оправи зъбите и носа, да се лекува от безплодие… А за всичко това може да й помогне именно Павел, който има пари и връзки, не Олег. В края на краищата тя трябва да получи образование, а за да те приемат в юридическия факултет, ако не си златен медалист, трябва да платиш двайсетина хиляди долара, за да не те скъсат на изпитите. Не платиш ли, скъсват те, там всичко е перфектно организирано, както и в другите вузове. Следователно Олег разбира, че Милена живее със Седов от чисто меркантилни съображения, а не по любов, и тъй като той не може да й предложи нищо по-добро, мълчаливо търпи това положение. Още повече че Милена продължава редовно да се вижда с него, помага му да обзавежда жилището си, купува заедно с Олег съдове, спално бельо, кърпи, посреща гости в качеството на домакиня. Е, иска ми се да разбера с какво може да са съблазнили Канунников, за да го придумат да убие жената, с която той е прекарал няколко години в обич и съгласие. Нима само с пари? Или може би са го шантажирали с нещо много сериозно?