— Аз мисля, че парите са били достатъчна съблазън — позасмя се Игор.
— Защо мислите така?
— Канунников е смятал, че заради пари може да се живее с нелюбим човек, като при това се изневерява на любимия. Нали Милена фактически е използвала Седов, докато е продължавала да обича своя ненагледен Олег. В крайна сметка и Олег го е използвал, защото Милена е получила развод, а това означава, че тя всеки момент е можела да напусне Седов и да се омъжи за Канунников. Повече от грозна ситуация, но щом Олег я е приемал, значи я е смятал за напълно допустима. А щом е смятал за допустимо такова нещо, защо да не е отишъл и по-далеч? Между другото, струва ми се, че причината може да е била не толкова ревността, колкото унизителното положение на самия Олег. И някой може майсторски да е използвал това… Сиреч, защо трябва да търпиш такова унижение, да делиш жена си с другиго, който я издържа, да се задоволяваш с жалки трохи и смирено да чакаш тя да се насити и да благоволи да зареже оня, когато можеш да се отървеш отведнъж и от унижението, и от нищетата. Вярно, Канунников има своя фирма, но ако съдим по начина му на живот, тя не му носи много пари.
— Това е така — въздъхна Настя. — Типична перачница за пари. Просто някой го е наел да регистрира фирма на свое име и да открие сметки, прехвърлил е на тези сметки големи суми, прикрил се е с фалшиви договори за консултации, за които са платени огромни хонорари, после с тези пари се строи жилищна сграда, апартаментите се продават, плащат се данъци… И готово, парите са чистички, прясно изкъпани. Канунников в действителност не е собственик, а нает управител с твърде скромна заплата. Естествено, обещали са му след завършването на операцията да му платят прилична сума, но най-вероятно не са се издължили, инак той нямаше да се съблазни да убие Милена за пари.
— Щеше да се съблазни. И още как… Парите никога не са много на човек, може само да са малко. Между другото, за парите. Тук не всичко ми е ясно. Да ви донеса ли още чай?
— Да, ако обичате.
Игор отиде в кухнята, а Настя стана и като потриваше гърба си, изтръпнал от седенето на мекия диван, се заразхожда из стаята — разглеждаше окачените по стените снимки в рамчици.
Ето един разкошен пухкав котарак, май от онези, които подхващаха битката за месото на котенцето. Беше заснет в невероятен ракурс и котешката муцуна на снимката изразяваше цяла гама мисли и чувства — от пълно презрение до миролюбива снизходителност към тези глупави двуноги, които щракат с някаква джаджа, вместо да ти дадат месо.
А ето и портрет на чудно красива жена на около четирийсет години във вечерна рокля с голи рамене, фамилната прилика е несъмнена, тя просто бие на очи: това е майката на Игор. А ето още една снимка — на нея са Игор, същата красива жена, само че с друга рокля, но пак вечерна, и някакъв мъж с изненадващо познато лице…
Господи, ами че това е прочутият баритон Дорошин!
Ето на, всичко се изясни, Игор е син на същия онзи Дорошин. Нещо повече, това е същият човек, който… Настя си спомни как преди няколко години, когато разследваше серия убийства, свързани с модната певица Светлана Медведева, разговаря с нейния продуцент, който така, между другото, й разказа за някакъв младеж, син на известен оперен певец, който написал чудесен шлагер за Светлана. Официално за автор на песента бил обявен друг композитор, защото младежът, който сътворил песента, изобщо бил странен, не преследвал слава, не държал на авторството си, но от парите не се отказвал и редовно си ги получавал. Излиза, че продуцентът е говорел за Игор Дорошин. Или не? Тогава поне е ясно откъде той има толкова пари. Но момчето наистина е странно, щом пред славата на композитор е предпочело безславната и тежка работа на участъков милиционер.