Игор се върна с чайника и започна да налива чая. Настя отново седна на дивана и положи определени усилия да не поглежда снимката на стената, която не й даваше мира.
— Та какво не ви е ясно за парите?
— Хайде още веднъж да се върнем към сроковете — помоли Дорошин. — Канунников е наел жилището през август 2000 година…
— Така е.
— А Погодина е заживяла със Седов в началото на 2001 година. Фирмата „Контракт — ОК“ се е появила значително по-късно, след две-три години. Преди това Канунников се е издържал с доходи от временна работа, които не са му позволявали да наеме жилище в центъра на Москва. Откъде е получил тези пари?
— От Милена. Едва ли Седов е контролирал строго нейните разходи, тя спокойно е можела веднъж месечно да измъква по петстотин долара за жилището на любовника си.
— Съгласен съм. Но Олег е наел жилището, преди Милена да заживее със Седов. Откъде тогава са били парите?
Настя се замисли. Наистина, откъде? Още повече че жилището е трябвало да се обзаведе, да се накупи покъщнина. Нима Милена е печелела толкова много в туристическата агенция? Но тогава защо самата тя не си е наела нещо по-прилично, а се е задоволявала със стая в комунално жилище? И то в покрайнините на града? Пак няма логика!
— Трябва да търсим туристическата агенция, в която е работила Погодина — каза тя. — Там я е уредил на работа Канунников. Да я намерим и да изясним с какво се е занимавала точно и каква е била заплатата й. А ако самият Канунников се е сдобил с пари, за да наеме гарсониерата, трябва непременно да научим откъде ги е получил. Може да се е забъркал в нещо престъпно, да са му платили много пари, а сетне са го шантажирали с това и са го накарали да убие Милена. Все пак е добре, че днес с вас посетихме тази гарсониера. Вече има за какво да разговаряме със следователя и най-важното — изяснихме в каква насока да търсим, защото досега се лутахме като слепи котета, пилеехме време без никаква полза.
Тя с удоволствие изяде още една паста и внезапно разбра, че не може да надвие любопитството си.
— Игор, името Светлана Медведева говори ли ви нещо?
Настя очакваше той да се смути, да сведе очи, но Дорошин дори не трепна.
— Говори ми. Ако имате предвид певицата — уточни той спокойно.
— Познавате ли се с нея?
— Познаваме се. Е, не много отблизо.
— Вие ли сте написали песен за нея?
— Аз. Но това беше отдавна, преди около пет години. Кой ви каза?
— Нейният продуцент.
— Глупав дърдорко — невъзмутимо отбеляза Игор и отпи от чая си. — Не очаквах, че сте наясно с шоубизнеса.
— Наистина не съм — засмя се Настя, — с него разговаряхме по работа, когато започна една серия убийства в клубове.
— А, разказвали са ми, спомням си.
— Само за нея ли сте написали песен, или сте ощастливили и други?
— Анастасия, не обичам да говоря за това, но щом ме попитахте, ще ви кажа: пиша предимно за група „Нощни рицари“, тоест две от всеки три мои песни вземат те, останалите отиват при други изпълнители. Получават се по пет-шест песни годишно. Парите ми ли пресмятате?
— Не, опитвам се да разбера как живеете. Вашите началници и колеги знаят ли за това?
— Само моят старши участъков, той ми е стар приятел, останалите — не…
— Но ходите на работа с тази разкошна кола?
— Разбира се. Нямам друга.
— И не криете от околните своето благосъстояние?
— Не, разбира се. Миналата година при нас дойде нов началник… И като се заяде този човек с моите обувки „Кендзо“! Знам те, вика, по какъв начин си спечелил парите за такива обувчици. Между другото, забеляза и колата.
— И вие какво? — живо се заинтересува Настя.
— Казах, че имам богат баща и той ми дава много пари.
— А той?
— Започна да ме хока, да съм се засрамел, че аз, капитан от милицията, живея на гърба на баща си. Много весело беше.
— Значи, той не ви повярва?
— Ни най-малко — весело констатира Дорошин.