— Какво се е случило? — разтревожено попита Наталия. — Защо седиш тук? Защо още не си в леглото? Нали утре си на училище.
— Аз… страх ме е — смотолеви Соня.
— От какво те е страх? Ти никога не си се бояла да оставаш сама вкъщи. Какво си измисляш?
— Не си измислям. Мамо, струва ми се, че ме следят.
— Какво?!
Наталия безсилно се отпусна на стола.
— Кой те следи? Откъде ти хрумна това?
— С момичетата отидохме в едно заведение и там един тип постоянно ме гледаше. Мислех, че просто иска да се запознаем, понеже не сваляше очи от мен, но после излезе и аз видях през прозореца как се срещна с някакъв друг човек. Поговориха си нещо, а когато се прибирах към къщи, забелязах онзи, другия. Толкова се уплаших!
— Сонечка, да не ти се е сторило?
— Не, сигурна съм. Сега ще ме е страх да излизам от къщи.
— Какво говориш, момичето ми, успокой се. Утре ще отидем заедно до гимназията и заедно ще се приберем. Тъй ще правим всеки ден. Когато съм с теб, нищо няма да ти се случи — взе да я успокоява Наталия, макар че самата тя изтръпна от ужас.
Убиха Милена, после някакъв друг човек, Паша много се притесни, смята, че всичко това по някакъв начин е свързано с работата му. Но ако наистина е така, опасност може да дебне и Соня.
— А този… Този човек, когото си забелязала, видя ли в кой блок влезе ти?
— Да, дори ме последва във входа, но аз успях да се шмугна в асансьора.
Значи, той знае не само в кой блок живее Соня, но и на кой етаж. Господи, какво става? Трябва да скрие детето някъде, докато нищо не се е случило. Но къде?! При Иля? Не, това не е изход, Соня не го обича и за нищо на света няма да се съгласи, макар че Иля, разбира се, няма да откаже да помогне. Но не бива да я оставя и тук, защото стане ли нещо, в жилището са само две безпомощни жени, и то в най-добрия случай. А може да изненадат Сонка сама… Трябва спешно да се обади на Павел, той ще измисли нещо, в края на краищата това му е професията и става дума за дъщеря му.
Наложи се да чака дълго, докато Павел вдигне, явно беше заспал дълбоко.
— Паша, някой следи Соня — изтърси Наталия без дълги предисловия. — Какво да правим?
Той моментално се разсъни, поиска Соня да вземе слушалката и дълго й задава въпроси, сетне й каза да извика на телефона майка си.
— Мисля, че трябва да я доведеш при мен — решително заяви Павел. — Тук няма да я търсят, всички знаят, че тя живее с теб. Нощем едва ли наблюдават блока, аз ще дойда веднага и ще я взема, а ти сега й приготви багажа.
— Но, Паша, това не е изход — запротестира Наталия, — нали трябва да ходи на училище, пак ще я проследят.
— Значи, ти още утре ще отидеш при директора, ще му обясниш всичко и ще се разберете Соня да не ходи на училище, докато всичко не се оправи. Тя изобщо няма да излиза от къщи и никой никога няма да я намери. Разбра ли? А между другото, помисли и ти къде да поживееш временно. Щом те знаят адреса, не бива да оставаш там сама. Поживей при родителите си или например при твоя Иля. Дори при него е по-добре. Той да те кара сутрин на работа, а после да те взема, сама не ходи никъде. Разбра ли?
Той говореше толкова отсечено, напористо и убедително, че Наталия не възрази повече. Павел знае как е най-добре да се постъпи и тя трябва да му се довери.
— Веднага се обади на Иля и му кажи да дойде да те вземе. Не оставай в апартамента сама. А аз след около четирийсет минути ще взема Соня.
Наталия затвори и се втурна към гардероба.
— Приготвяй се, отиваш при баща си.
— Защо? — учуди се Соня.
— Ще живееш при него, докато всичко не се изясни.
— Ами на училище? Той няма да може да ме води и връща, а аз се страхувам сама.
— Няма да ходиш на училище, ще се разбера с директора. Ще стоиш при баща си и няма да си подаваш носа навън.
— Ами ти? И теб може да проследят.
— Аз ще живея при Иля. Не се тревожи, Сонечка, това е само временно; щом открият кой е убил Милена, ще намерят всички престъпници, ще изяснят кой и защо те е следил и после всичко ще си бъде както преди, пак ще живеем с теб тук. Върви да си събереш багажа.
Наталия изчака момичето да отиде в стаята си и набра номера на мобилния телефон на Иля.
— Илюша, стигна ли у вас?
— Не, още пътувам. Случило ли се е нещо?
— Много ми е неудобно, че те безпокоя, но… Не би ли могъл да се върнеш и да ме вземеш?