След половин час намери мястото и спря. Ето я въпросната сграда, оградена е с дъсчен стобор. Значи, строителството още не е завършено. Сигурно се изпълняват довършителните работи, защото външно сградата изглежда напълно готова. Настя бавно подкара колата покрай оградата, докато не видя голям плакат, известяващ населението кой е изпълнител на строежа, какви са плановите срокове за предаване и на кои телефони могат да се правят запитвания за купуване на апартаменти. Тя добросъвестно преписа в бележника си цялата тази информация и си тръгна.
Работната сутрин започна с изненади. В кабинета на Каменская нахълта сияещият Сергей Зарубин.
— Няма да повярваш! — закрещя той, размахвайки папката, която стискаше в ръцете си.
— Няма — веднага се съгласи Настя. — На какво?
— Нашият нов шеф е направил невъзможното! Така е притиснал ръководството на Седов, че още рано тази сутрин те са ни изпратили материалите по всички дела, с които той се е занимавал през последните три години. Не неговите собствени оперативни материали, а извлечения, в които е отразена същината на случаите и са изброени участниците. Е, това е, вече може да се работи, защото досега само си губех времето с измъкване на информация капка по капка. Слушай, тоя нов шеф си го бива, Афоня за нищо на света нямаше да се напъва заради нас.
— Определено — отново се съгласи тя. — Серьожа, трябва да издирим една фирма. Спешно е. Ще го направиш ли?
— А ти не можеш ли? Или сега стана голям шеф и не си цапаш ръчичките? — хитро примижа Зарубин.
Настя веднага си помисли, че довчера в отговор на такава тирада би се разстроила, би се измъчвала дълго — че как, колегите й ще си помислят лоши неща за нея, че се е надула и разни подобни. А днес думите на Зарубин изобщо не я засегнаха. Благодаря ти, Игор Дорошин, за вчерашния урок.
— Имам определена среща с участъковите, които обслужват територията в района на Държавната библиотека. Искам да намеря туристическата агенция, в която е работила Погодина. Трябва вече да изчезвам, Серьоженка, така че направи го ти, бъди така добър. Ето, дръж, тук е написано всичко.
Тя пъхна в ръцете на Зарубин откъснатото от бележника листче, заключи кабинета и се затича по дългия коридор, по който напоследък обикновено ходеше бавно и тежко.
Участъковите бяха трима, разстоянията между изходите на трите станции на метрото се оказаха наистина големи и всички изходи се падаха в различни участъци.
— Интересува ме една туристическа агенция, която през 1999-2000 година се е намирала до един от изходите от разпределителния възел — обясни Настя.
— В моя участък няма такива — веднага отговори един от участъковите. — При мен е Александровският парк, нали разбирате, правителствен маршрут. На „Моховая“ има няколко, но те не са до изхода на метрото, а доста по-далече.
— Това, което търсите, май е при мен — замислено каза другият. — Малка фирмичка, но страхотно съмнителна.
— Съмнителна ли? — заинтересува се Настя. — В какъв смисъл?
— Ами нали е център, суперцентър, до Кремъл, тук наемите са безумни и оцеляват само големите фирми, истински богатите. А тази е съвсем малка. Бих казал дори — жалка.
— Откъде тогава имат пари да си плащат наема?
— Проучвал съм въпроса. Собственичката е жена на някакъв… бандит ли, бизнесмен ли, впрочем това почти винаги е едно и също. Дощяло й се играчка, та мъжът й й купил. Дамата трябва да се занимава с нещо, да се чувства дейна, да командва, да се разпорежда, а приходите нямат значение. Мъжът й плаща наема. Ако искате, може да отидем веднага, ще ви я покажа.
— Непременно. А при вас има ли нещо такова? — обърна се Настя към третия участъков, който беше мрачен мъж на средна възраст.
— Имам една туристическа агенция, само че тя едва ли ще ви заинтересува, появи се едва миналата година.
— А какво е имало преди това на същото място?
— Магазин. Той фалира и помещението бе купено от голяма фирма, ще открива филиал.
— А преди магазина? — настойчиво разпитваше Настя.
— Не знам, аз работя в този участък от 2002 година.
— Проучете, моля — строго каза тя и като се чу отстрани, за пореден път се изненада. — Вие трябва да имате паспорта на сградата, а в него пише кога какво се е намирало в нея от момента на построяването й.
— Има паспорт, но той е в участъка ни. Ако бяхте казали какво ви трябва, щях да го донеса — тросна се мрачният мъж.
Настя мълчаливо му подаде визитната си картичка.
— Сега с вашия колега ще отидем да видим неговата агенция, а вие, ако обичате, прескочете до вашия участък, разгледайте паспорта и ми се обадете по телефона.