— Това е търговска тайна — моментално реагира собственичката.
— Алиса Борисовна, не съм от данъчната полиция и дори не от инспекцията, аз търся убиеца и изобщо не ме интересува какви заплати отразявате във ведомостите и какви плащате в действителност. Трябва стъпка по стъпка да възстановя какво е правила Погодина и нейното финансово положение във всеки период от живота й. Разбирате ли?
Настя се обърна към кадровика и му се усмихна чаровно:
— Та така. Датата на постъпване на работа, датата на напускането и двете заплати — официална и реална. Бъдете така добър.
Кадровикът премести поглед към началничката си, която помисли малко и снизходително кимна — сиреч, прави каквото ти казват. Той разбиращо изпъшка в отговор и се скри зад вратата.
— А вас, Алиса Борисовна, ще помоля да си спомните всички подробности за Милена. Като се започне с това как е попаднала на работа при вас и се завърши с обстоятелствата, при които е напуснала.
Паметта на Алиса Борисовна никак не беше лоша и тя разказа, че един някогашен, но не много близък познат, бивш съученик, я попитал дали няма при нея място за красиво и умно младо момиче. Алиса Борисовна по онова време ръководела своята агенция от около половин година, това била първата й работа и нямала никакъв опит в подбора на персонал. В началото назначила съвсем случайни кандидати и ето че след половин година взела да жъне плодовете на това недоглеждане: започнала да схваща как трябва да си търси хора и кого може и трябва да вземе на работа, а кого да не назначава в никакъв случай. Обаждането на съученика се случило в момента на масовите уволнения на „първия набор“, в агенцията имало предостатъчно вакантни места и Алиса Борисовна се поинтересувала от квалификацията на „красивото и умно младо момиче“. Съученикът казал, че тя е с гимназиално образование и има приличен житейски опит, а като актив — интелигентност, честност и добросъвестност. Чужд език? Не, учила го е само в гимназията, после не го е използвала. А какво представлява иначе, откъде се е взела? Съученикът обяснил, че става дума за приятелката на негов приятел. Добро момче, тя също била добро момиче, много му се искало да им помогне. Добре, съгласила се Алиса Борисовна, да дойде.
Милена дошла на другия ден и собственичката на агенцията веднага я харесала. Алиса Борисовна явно не беше от жените, които мразят младите красавици. Самата тя, много красива, ярка, със скъпи украшения, нито за миг не се съмнявала, че не може да има съперници. Ако Милена знаела поне един чужд език, щели да й предложат работа, свързана с контакти с чуждестранни туроператори, ала тя се оказала годна само да посреща любезно посетителите, да отговаря на въпросите им и на телефонните обаждания. Но пък изпълнявала тази далеч не сложна работа безупречно…
Нещо повече, Алиса Борисовна веднъж забелязала, че Мила, както е прието да се казва, създава добър образ на агенцията: влиза от улицата потенциален клиент и първото, което вижда, е едно красиво, много любезно и доброжелателно младо момиче с приятен глас и такава усмивка, че на човека непременно му се дощява да остане и да сключи договор с тази агенция. Алиса Борисовна й повишила заплатата до триста долара. Разбира се, имало известен проблем с незаконното пребиваване на Милена в Москва, с фалшивия й документ за местожителство, но в случай на усложнения богатият и влиятелен съпруг на Алиса Борисовна бил готов да се включи и да оправи нещата.
Погодина работила в туристическата агенция малко повече от година, а после напуснала. Един от клиентите оценил потенциала на момичето и му предложил друга работа.
— Ето, за това ми разкажете по-подробно, ако обичате — помоли Настя.
Интересно, каква ли работа са й предложили и колко време е останала Милена там? Към момента, когато се е запознала със Седов, тя вече никъде не е работела. Или Седов и за това е излъгал?
Някой звънна на мобилния телефон на Песков. С крайчеца на ухото си Настя долови думите му: „Вече не е нужно, намерихме я“, и разбра, че се обажда онзи мрачен участъков. Какъв характер, а! Нали тя специално му даде визитната си картичка с номерата на телефоните си, обаче не, не пожела да общува с нея, обади се на колегата си. Не му е харесала „лелката от „Петровка““. Много важно.
— Разбирате ли — посмути се Алиса Борисовна, — когато дойде при мен, Милена си имаше гадже, онова момче, дето помолило моя съученик да им помогне за работата. Май се казваше Олег. Виждах го често, той посрещаше Милена вечер след работа.