— Вземете си „Холивудска мечта“, ще ви хареса. Прави се от пандишпанено тесто, пресни плодове, шоколадов мус и бита сметана. Много е вкусно.
— Донесете — одобри Настя.
А тя, глупачката, досега си въобразяваше, че холивудската мечта са главни роли във филми, снимки, милионни хонорари, вили на брега на океана и диаманти колкото юмрук. А то било просто: плодове с шоколадов мус и бита сметана. Това и нищо повече…
Сандвичът, втората чаша кафе и десертът съживиха Настя. Сега можеше да се обади. Първо — на следователя Давидов. Вчера наистина бе направила страшна грешка и беше дошло време да се покае. Чичко Фьодор, разбира се, ще й вдигне скандал, но ще бъде прав — тя напълно си го заслужи.
— Фьодор Иванович — подзе тя, но следователят веднага я прекъсна:
— О, Настюха, тъкмо навреме се обаждаш. Току-що дойде отговорът за пръстовите отпечатъци, снети от кутията с фасовете. Е, онези на стълбището, до жилището на Канунников.
— Спомням си. И какво?
— Настюха, няма да повярваш! Отпечатъците ги има в „Делта“, принадлежат на съдения за притежание на наркотици Шчеколдин, по прякор Чигрик. Усещаш ли как се подреждат нещата?
„Делта-С“ — автоматизираната дактилоскопична идентификационна система. Излиза, че убитият информатор на Павел Седов е тъкмо онзи тип, който незнайно защо е седял с часове на стълбищната площадка до жилището на Канунников. Там, където беше убита любовницата на Седов… Кълбото започна да се разплита!
— Страхотно — тихо възкликна Настя, после сниши глас почти до шепот, макар че заведението и бездруго беше празно, и попита: — А вие изискахте ли делото за трупа на Шчеколдин?
— Че как! Вече е на път към мен. Излиза, че този Шчеколдин е висял пред жилището на Канунников, и то дълго време, нещо е дебнел или е изчаквал… А сетне, веднага след убийството на Погодина, са пречукали и него, само че в другия край на града. Но ти всъщност защо се обаждаш?
— Да се покая.
— Сгазила си лука ли? — строго попита Давидов.
— И още как. Фьодор Иванович, взех от жилището на Канунников една кутия с дискети…
— Е, спомням си, ти ми каза вчера. И какво? Да не си ги изтрила?
— По-лошо. Изтрих следите.
— Какви следи?
— Разбирате ли, цяла нощ гледах тези дискети, мислех, че ще науча нещо ново за Канунников, и изведнъж разбрах, че те изобщо не са негови. Подхвърлили са му ги. А това означава, че на кутията не може да има негови следи, той дори не я е докосвал. Просто са взели собствената му кутия с дискети, а са оставили тази.
— Е, станалото — станало… Ти защо толкова си се притеснила?
— Ами трябва да знам със сигурност има ли ги там неговите отпечатъци или не. Ами ако греша? А аз така я опипах, че сега нищо не може да се определи. Ако там са само моите следи, добре, но представете си, че и някой друг е оставил, а аз съм унищожила всичко.
— Да, Настюха, това хич не е хубаво — огорчено проточи следователят. — А защо изобщо реши, че дискетите не са негови?
— Така, интуиция. Разбирате ли, Фьодор Иванович, Канунников е човек на реда, много прибран и педантичен. Той е купувал всичко с резерв и всичко негово е еднакво, еднообразно. В шкафа му имаше кутия с празни дискети, всички те са еднакви, от една марка. А на бюрото кутията е съвсем друга и дискетите са от различни марки. Ето, вчера ви попитах за чашите за вино. Всички негови съдове са от една марка, тоест купувани са наведнъж и от едно и също място. А чашите, които сте иззели от местопрестъплението, са съвсем други, вчера нали ги гледахме заедно с вас. И явно не са от подарък, не са сувенирни, а най-обикновени. Не може да ги е купил Канунников, не му е в стила…
— Сиреч, смяташ, че и тях са му подхвърлили?
— Да.
— Ами отпечатъците? На тях са и неговите отпечатъци, и на Погодина. Между другото, защо съскаш така? Да не си настинала?
— Не, просто говоря тихо. Седя в едно заведение, чакам в туристическата агенция да ми намерят материали.
— А, значи, намери агенцията? Е, браво, за това имаш моята похвала. Оперативно си действала. Добре де, не си скуби косите, донеси ми тази кутия, ще отида лично при експертите, ще си поговоря с тях. И аз нося вина.
— Ама вие какво общо имате? — учуди се Настя.
— Е, че как, Настюха? На местопроизшествие аз съм главният, трябваше да наредя на експерта да види всичко, а ако той ми кажеше, че на кутията изобщо няма следи, трябваше да се позамисля. Ние всички тогава не сме обърнали внимание на кутията. И между другото, прокурорът криминалист също, така че не само ти си виновна. Ти, ако става въпрос, изобщо нямаш вина, не си длъжна да мислиш вместо нас. Сега ми кажи какво имаме за Погодина?