— Благодаря ви — кимна Кувалдин. — Верочка, слушаме ви.
Психоложката Верочка, специалистка по разпределение на кадрите, окачи на стената схема. Тя обожаваше нагледните материали.
— В работата по делото, предмет на нашето изследване, активно са включени петима души, плюс още двама на периферията. Основното ядро са следователят Давидов, служителите от „Петровка“ Зарубин и Каменская, служителите от територията Хвиля и Рижковски. На периферията — началникът на отдела Болшаков и участъковият Дорошин. От тези седем души можем да отбележим идеално подбраната двойка Зарубин-Каменская. Зарубин е активен, мобилен, енергичен, психически устойчив, с повишен фон на настроението, притежава добро чувство за хумор, не е злопаметен, емоционално е лабилен. Каменская, напротив — предпочита аналитичната работа, слабо подвижна, фонът на настроението й е устойчиво снижен, много обидчива и злопаметна. Те идеално се допълват. Още една двойка, която можем да отбележим в положителен смисъл, е двойката Давидов-Каменская. Те се познават отдавна, помежду им са установени неформални доверителни отношения и това се отразява благотворно на сътрудничеството им. В двойките Давидов-Хвиля и Давидов-Рижковски доверителни отношения не са установени, макар че Давидов прави за това всичко възможно. Хвиля има пренебрежително отношение към Давидов, понеже го смята за старомоден старец, а Рижковски просто панически се страхува от следователя. Колкото до тандема Хвиля-Рижковски, заедно те работят добре, между тях съществува пълен контакт и взаимно разбиране, наистина Хвиля малко злоупотребява със старшинството си при разпределянето на задълженията, но това е нещо обичайно. Виж, контакт между тази двойка и двойката Зарубин-Каменская няма изобщо. Тоест те общуват, но не мога да кажа, че работят заедно в съгласие. При разпределяне на силите аз бих могла да препоръчам Каменская — с оглед на нейните психологически особености, да бъде поставяна в двойка или само с млади неопитни служители, или с хора, които я познават отдавна. Тя е много силно мотивирана за одобрение от страна на референтната група и избягва ситуации, в които поведението й може да предизвика негативна или присмехулна реакция, затова се притеснява да изпълнява функции на ръководител, ако усеща опасност от вътрешна съпротива. Например тя би могла много добре да работи в двойка с Рижковски, но по никакъв начин не бива да я поставят в двойка с Хвиля.
Вера докладва дълго, подробно, личеше, че й е ужасно интересно това, което прави. Йонов слушаше с удоволствие младата жена: докато от криминалистична експертиза не разбираше, с психологията що-годе беше наясно. Добре че Програмата беше задоволена с превъзходно техническо оборудване и нужния брой специалисти, имаше възможност не само да се проследява всяка крачка на онези, които бяха попаднали в полето на комплексното изследване, но и да се чува всяка тяхна дума, да се наднича във всяко написано от тях листче. Е, почти във всяко.
Професор Йонов се върна в кабинета си леко уморен, но напълно спокоен. И почти веднага довтаса Шепел.
— Евгений Леонардович, помислихте ли за моята молба? — подзе той направо от прага.
— Помислих.
— И какво ще ми кажете?
— Хайде да почакаме да дойде новото щатно разписание и тогава ще решаваме — избегна прекия отговор Йонов.
— Трябва да отговоря нещо на Кира — упорито настоя Шепел, пронизвайки Йонов с изпъкналите си кръгли очи. — Защото й казах, че ще имаме вакантни места.
— Ами точно така й отговори: чакаме щатното разписание. Обясни й, че не се знае колко пари ще ни дадат повече и ще има ли възможност да се въведат нови длъжности. Може средствата да ни стигнат само за техник или чистачка.
— Но нали ние с вас знаем, че това не е така. Евгений Леонардович…
— Дима — леко повиши тон Йонов, — от дълги години работим заедно, винаги съм те обичал, но никога не съм предполагал, че ти ще се опиташ да злоупотребиш с това. Не ме карай да съжалявам, че имам добро отношение към теб.
Шепел мълчаливо се обърна и излезе от кабинета. Затръшна вратата. Ето на, обиди се, затаи злоба в себе си. Още малко — и дългогодишната приятелска връзка ще се скъса. Още една… Студената ръка на самотата посягаше към Йонов, силните й пръсти са все по-близо и по-близо и всеки миг ще докоснат неговото набраздено от бръчки чело. Евгений Леонардович с тъга си помисли, че делото, на което бе посветил двайсет години, започва да разрушава живота му.
Нима може да стане така?
Соня едва дочака баща й да отиде на работа сутринта. Сега тя ще живее тук. Искаше й се колкото може по-бързо да остане сама и да започне да се адаптира към новото си местенце. Утре е погребението на Милена, трябва да потърпи още един ден — и край, започва новият живот… Разбира се, ще отиде на погребението, през цялото време ще бъде до баща си, та той да почувства, че сега дъщеря му е неговият най-близък човек. Ще мине време и той вече няма да може да си представи живота си в това жилище без Соня. Най-важното е тя да се загнезди, и то по-здраво.