Още щом баща й затвори вратата след себе си, Соня, която се бе преструвала, че спи, моментално скочи от леглото. Изми се, облече се надве-натри, закуси набързо и започна да изучава жилището, най-вече гардеробите, рафтовете, шкафовете. За свое дълбоко разочарование, не откри нито пари, нито разкошни украшения. Но къде са парите? Непременно трябва да има, баща й казваше, че Милена печели много добре. Нима ги е държала в банка, в сейф или на сметка? Това е лошо… И е странно, че няма нито едно бижу, тоест не чак абсолютно никакво, нещичко се намира, но далеч не такова, на каквото момичето бе разчитало. Сигурно тази Милена е харчела всичките си пари за лечение… Каква глупачка. Каква полза от това лечение сега, когато умря? А можеше да останат поне пръстени и обици с диаманти.
И дрешките, за които така страстно бе мечтала Соня, се оказаха не толкова много, но пък онези, които намери, хвърлиха момичето в пълен възторг. Тя с наслада премери всички дрехи на Милена, дълго се въртя пред огледалото и се възхищава на собствения си вид — толкова зрял, стилен, сексапилен. После се захвана с бельото. Сутиените, уви, не й ставаха, гърдите на Милена бяха по-големи, но пък всичко останало просто й прилепваше, особено пеньоарите, късите блузки и лъскавите копринени пижамки. Соня си представи как тук ще дойде Антон и как тя ще се кипри пред него с това бельо… Дори й се зави свят от тази представа. Трябва да научи кога ще е денонощното дежурство на баща й. Ох, дано е по-скоро.
Антон се обади по телефона към обед, когато Соня вече бе приключила с изучаването на жилището и дрехите и лениво се излежаваше на дивана пред телевизора с чаша сок в ръка. Тя се зарадва, че при запознаването им му бе дала номера на мобилния, а не на домашния си телефон, инак той нямаше да я намери, тъй като Антон още не й беше дал своя. Така и щяха да се изгубят.
— Вече съм при татко — радостно съобщи тя на младежа.
— Значи, мога да дойда? Давай адреса.
— Не днес.
— Защо?
— Утре е погребението на Милена, така че татко може да се прибере по-рано. Виж, от вдругиден нататък всичко ще е различно.
— Сигурна ли си?
— Стопроцентово. Между другото, сега известно време няма да ходя на училище, така че ще можем да се виждаме през деня, дори още от сутринта, щом татко тръгне за работа.
— Е, добре — въздъхна Антон. Момичето долови одобрение в гласа му. — Браво. И изобщо ти си страхотна.
— И ти — щастливо се засмя Соня. — Знаеш ли, хрумна ми една идея. Да ти я кажа ли?
— Казвай. А добра ли е?
— Зависи колко пари имаш. Можеш ли да не ходиш в твоя институт?
— Ден-два мога. Защо?
— Не, повече. Например месец.
— По принцип е възможно, ако купя медицинска бележка от лекар.
— Бихме могли да заминем за чужбина. Как ти се вижда тази идея?
— За чужбина ли? Къде по-точно? — учуди се Антон.
— Ами за всяка страна, за която не е нужна виза. Турция, Египет, Кипър, Обединените арабски емирства, има и някакви други страни, можем да изберем. Знам как да направя така, че татко да ме изпрати някъде. Ще успея, сигурна съм. Най-важното е да заминем, а там можем да стоим колкото искаме, ако не е нужна виза. Един месец определено може, проучила съм.
— Соня, всичко това наистина е чудесно измислено, но да живеем цял месец в хотел… скъпо е. Нямам толкова пари.
— Я стига, аз ще измъкна от татко, той ще ми даде колкото ми трябват.
— Това е толкова неочаквано… — замислено смотолеви Антон. — Трябва да помисля, да преценя едно-друго.
— Помисли, разбира се — недоволно се съгласи Соня.
Беше сигурна, че Антон моментално ще се запали по нейната прекрасна идея, а той щял да обмисля… Впрочем разбираемо е, нали се снима, сигурно трябва да уреди всичко със своите снимки, а не само в института и за медицинското.
Добре, нека мисли. Ако не го измъдри, Соня ще замине и без него. Важното е да отиде в чужбина, и то без дъртите, които й висят на главата и непрекъснато я учат как трябва да живее.
А пък вече там тя ще се оправи. Млада и красива е, а ако вземе и дрешките на Милена — и добре облечена. Такива жени не остават без мъжко внимание. Разправяли са й, че момиче като нея може дори прекрасно да се уреди с някой богат турчин или египтянин, още повече че сега не е сезон, туристите са по-малко и конкуренцията е по-слаба.