Настя не спомена на Сергей за появилите се снощи подозрения за странните чаши и чуждата дискета, за изчезналото яке и оставеното вкъщи лекарство. Това щеше да отнеме твърде много време, а то и бездруго не им стигаше. Освен това, тя може и да греши, а версията за поръчковото убийство при всяко положение трябваше да се провери.
— Добре, ясно — въздъхна Зарубин и горестно се почеса по темето. — Ще смятаме, че имам осем ръце и седем глави и изобщо че съм някакъв изрод. Може би имаш още задачи за мен? Казвай веднага, не ме измъчвай.
— Имам — усмихна се Настя. — Да отидеш до чичко Фьодор. Веднага.
— Защо не направо до Филипините? — изсумтя той. — По-близичко е.
— До Филипините после, а сега до „Балакиревски“. Трябва да му предадеш една кутия.
— Каква кутия пък сега? — Зарубин направи такава физиономия, сякаш Настя му предлагаше да отнесе на следователя част от разчленен труп.
— Ето тази. — И тя извади от чантата си опакованата в полиетилен кутия за дискети. — Ще го направиш ли?
Сергей мълчаливо взе кутията и я пъхна в сака си.
— Мислите, че като съм малък и невзрачен, може да ме тормозите — подхвана той обичайната си ария. — Ох, само като порасна…
— Да, като пораснеш, ще станеш Шварценегер — подзе Настя.
Тя отдавна знаеше наизуст целия репертоар на Зарубин.
Наложи се здравата да се полута, докато най-сетне намери адреса. Офисът на строителната фирма се намираше на първия етаж на обикновен жилищен блок и заемаше само две помещения, наистина доста просторни. Всъщност това беше обикновен апартамент, преустроен и оборудван като офис. Настя знаеше от опит, че най-често така изглеждат фирмите еднодневки, които се създават за изпълняване на една конкретна операция, в случая — за построяването на една сграда. После фирмата изчезва…
Скучната вяла госпожица, която отвори на Настя, едва отлепяйки устни, й каза, че генералния директор го няма в момента, на обект е, и главния инженер го няма, тук е само счетоводителката. Но за Настя и тя беше достатъчна.
Симпатичната млада жена с готовност се съгласи да разговарят. В очите й Настя не забеляза нито паника, нито вълнение и си помисли, че с финансовата отчетност очевидно тук нещата са наред. Впрочем, ако всичко беше така, както тя го бе мислила снощи, в тази фирма не би и трябвало да има някакви проблеми с данъците и останалите детайли около счетоводството. Вероятно всичко беше чисто и прозрачно.
— Името Канунников говори ли ви нещо? — попита тя.
— Канунников ли? — замислено повтори счетоводителката. — Не, не съм го чувала.
— А имали ли сте работа с фирма „Контракт — ОК“? Може би сте ползвали някакви техни консултанти? Те са се специализирали именно в това.
— Не си спомням. Но по-добре да проверя. Сега ще прегледам документите, може да съм забравила. Как казахте, че се нарича фирмата?
— „Контракт — ОК“ — повтори Настя.
Счетоводителката си записа името на лист и започна да вади папки.
— Какво значи „ОК“? Че всичко е наред, така ли?
— Олег Канунников, директор на фирмата.
— Остроумно.
Известно време тя изучава съдържанието на папките, после вдигна глава.
— В счетоводните документи не личи да сме плащали нещо на този „Контракт“.
Настя й показа снимката на Канунников.
— Погледнете, може би сте го виждали? Ако е идвал при вашия директор или при главния инженер…
Счетоводителката внимателно разгледа снимката и поклати глава:
— Не, никога не съм го срещала. Вярно, може да е идвал, когато не съм била тук… Но не съм го виждала, определено.
— Кой е инвестирал пари в строителството?
— С нас сключи договор фирма „Тирес“, а пък чии пари се въртят там — не е наша работа — строго отговори младата жена. — Работата ни е да разработим проекта, да наемем работници, да сключим договори за доставка на строителни материали и така нататък.
Значи, „Тирес“. Настя днес бе чула това име от Зарубин. Дотук всичко се връзваше.
— А откъде наехте работници? — поинтересува се тя.
— Строителната бригада е турска, както и техническите ръководители, и главният инженер. Нашият директор отдавна поддържа отношения с турски строителни фирми, смята, че те работят на европейско ниво, но вземат по-евтино.
— Той смята така — уточни Настя. — А вие на друго мнение ли сте?
— Не, аз не разбирам от тези неща. Моята работа са финансите, а не строителството.